БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

9560 *Ендемични гори от Juniperus spp.

Характеристика на местообитанието

Силно разредени средиземнoморски горски съобщества с доминиране или съдоминиране на Juniperus excelsa – асоциация Achylleo clypeolatae-Juniperetum excelsae. Срещат се по склонове до 600 м н.в. с ерозирали канелени почви и множество скални разкрития. Имат много богат видов състав, включващ много средиземноморски и ендемични таксони.


Характерни растителни видове

Juniperus excelsa, Juniperus oxycedrus, Pistacia terebinthus, Pyrus amygdaliformis, Colutea arborescens, Jasminum fruticans, Paliurus spina-christi, Coronilla emerus, Аchillea clypeolata, Thymus atticus, Bromus squarrosus, Quercus pubescens, Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Asparagus acutifolius, Trifolium purpureum, Artemisia campestris, Vicia melanops, Clypeola jonthlaspi, Dianthus gracilis, Chrysopogon gryllus, Phillyrea latifolia, Achnatherum bromoides; Linaria simplex, Phleum graecum, Senecio vernalis, Crucianella graeca, Galium macedonicum, Hypericum olympicum.


Разпространение в България

В най-южните части на България: в Кресненското дефиле на Струмската долина и по-ограничено в Родопите – при Кричим и Асеновград.


Природни местообитания със сходни характеристики

5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6220.


Съответствие с българските системи за класификация

По Бондев (1991) – 117.


Библиографска справка

Станев (1974); Велчев и др. (1984); Бондев (1991); Tzonev, R., Dimitrov, D. 2005.


Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.



Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!



© 2017 BGflora.net