Клипеола

Clypeola jonthlaspi

Снимки на Клипеола (Clypeola jonthlaspi)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско наименование

Клипеола.

Научно наименование

Clypeola jonthlaspi L. - чете се "клипеола йонтласпи".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Клипеолата е дребно едногодишно тревисто растение, високо 5-25 cm. Листата са дълги от 5 до 12 mm и 1-3 mm широки, цели, линейно обратно ланцетни до обратно яйцевидни или лопатовидни, от двете страни гъсто наплъстени със звездовидни власинки. Цветовете са много дребни, разположени на върха на стъблото. Чашелистчетата 1,2-1,5 mm дълги, яйцевидно продълговати, гъсто покрити със звездовидни власинки. Венчелистчетата около 1,5 mm дълги, жълти, по-късно бели, тясно клиновидни до продъгловато клиновидни. Плодовете (шушулчиците) са 2-6 mm в диаметър, силно сплеснати, кръгли или яйцевидно елиптични до широко обратно яйцевидни, неразтварящи се, едносеменни, по края крилати, на върха леко изрязани, увиснали. Капачетата на плода може да са изцяло гъсто покрити с къси неразклонени власинки, или само по ръба или напълно голи. Цъфти от март до май^[1].

Местообитание

Расте по сухи скали, на открити, слънчеви, сухи, каменисти и тревисти местообитания, из редки храсталаци по стръмни склонове, в дъбовия пояс, най-често върху варовик^[2].

Разпространение в България

Установена е в следните флористични райони и места: Знеполски район (Голо бърдо, Конявска планина), Западни гранични планини (Огражден), Долината на Струма (между гара Земен и с. Коняво и Кресненската клисура), Долината на река Места (с. Абланица - Гоцеделчевско), гр. Белово, Средни Родопи (Кричим, Асеновград, Бачково), Тракийска низина (Бесапарски ридове, с. Сладун - Свиленградско), Тунджанска хълмиста равнина (с. Омарчево - Новозагорско), Странджа (Малко Търново); докъм 700 метра надморска височина^[3].