Семейство Кръстоцветни

Brassicaceae

Описание и отличителни особености на семейство Кръстоцветни

Предимно тревисти растения. Листата са последователни. Цветовете са двуполови. Чашелистчетата са 4, свободни, разположени в два кръга по 2, венчелистчетата също са четири, разположени в един кръг. Тичинките най-често са 6, разположени в два кръга - външният е от две тичинки с по-къси дръжки, а вътрешният е от 4 тичинки с по-дълги дръжки. В основата на дръжките на тичинките има нектарници във вид на подутини. Плодникът е горен, образуван от два сраснали се плодолиста. Плодът е многосеменен и се нарича шушулка, когато е над 4 пъти по-дълъг, отколкото широк и шушулчица, когато дължината му не е повече от 4 пъти спрямо ширината. Най-често плодовете се разпукват надлъжно на две половини, като между тях има ципеста бяла преграда, която носи семената. По-рядко шушулката може да се разпада на членчета.

Към Кръстоцветните спадат редица важни хранителни растения, като Зелето (Brassica oleracea), Репичката (Raphanus sativus), Белият синап (Sinapis alba), Хрянът (Armoracia lapathifolia) и др.

Към това семейство се отнасят, както някои от най-често срещащите се видове в България, като например Овчарската торбичка (Capsella bursa-pastoris), така и някои от най-редките, каквато е например критично застрашената Ароматна матиола (Matthiola odoratissima).

В България са установени около 180 вида от 50 рода. 32 вида от семейството са защитени от Закона за биологичното разнообразие.