Ароматна матиола.
Matthiola odoratissima (M. Bieb.) R. Br. - чете се "матиола одоратисима".
Родовото име "Matthiola" е дадено в чест на италианския ботаник Пиетро Матиоли (Pietro Andrea Mattioli) (1501 - 1577), а видовото "odoratissima", означава "ароматен", "благоуханен" - тъй като растението има силна приятна миризма.
Ароматната матиола е ЗАЩИТЕНА от Закона за биологичното разнообразие - включена е в приложение № 3 на закона.
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "застрашен" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)[1].
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал"[2].
В Червена книга на Република България видът също e с категория "критично застрашен"[3]. В същият източник като заплахи за вида са посочени:
"Ограниченото разпространение. Туристическата и инфраструктурна дейност. Извършеното през 70-те и 80-те години на миналия век масово залесяване в района с видове с инвазивни свойства – акация, аморфа, миризлива върба, които се саморазпространяват, е причина за рязко намаляване на популациите".
Ароматната матиола е "със слаба конкурентна способност, среща се в най-бедните на хранителни вещества, сухи, слънчеви места. Популациите са фрагментирани, заеманата площ е под 10 km2, отделните субпопулации са с площ от няколко десетки квадратни метра до 0,1(1) ha".
В плана за действие за вида като заплахи (и степен на заплахата) са посочени[4]:
Много слаба конкурентна способност на вида (много висока степен); привързаност към специфичен субстрат при голям наклон (много висока степен); ограничено разпространение (висока степен); ерозия и свлачищни процеси (много висока степен); пожари, съществени промени в климатичните и екологични характеристики на местообитанието (ниска степен); животновъдство (паша) – в периода на цъфтеж и плодоносене (висока степен); горскостопански мероприятия – залесяване (висока степен); инвестиционни проекти - строителството на голф-игрища, което е довело до изчезването на фрагменти от популацията, като това при с. Божурец (много висока степен); промяна в динамиката на местни видове – охрастяване (висока степен); навлизане на инвазивни видове в находищата (висока степен).
Ароматната матиола е многогодишно тревисто растение или полухраст. Коренът е дебел, вдървенял. Стъблата са изправени или приповдигащи се, височината им е от 15 до 50 cm, покрити с разклонени власинки. Листата са 2-10 cm дълги, най-често дълбоко пересто нарязани, от всяка страна с по 3-6 продълговати, до обратно яйцевидни странични дялове и заоблен връхен дял, сивозелени, гъсто покрити с разклонени власинки до сивобяло напластени. Приосновните листа с дълги дръжки, стъбловите почти без дръжки (приседнали). Съцветията са 10-15 см дълги с над 20 едновременно цъфтящи, силно ароматни цветове. Цветните дръжки са много къси или цветовете са почти приседнали. Цветовете са с 4 гъсто влакнести чашелистчета, с бяла ципеста ивица по края, като външните са торбесто разширени в основата. Венчелистчетата са 2 пъти по-дълги от чашката (20-30 мм дълги и 3-5 мм широки), жълтеникави, жълточервени, жълтокафяви или червеновиолетови. Шушулките са сплескани (8-15 см дълги и 2-3 мм широки), влакнести или голи, изправени или косо отклонени. Близалцето до 1 мм, кълбесто, без рогчета или само с 1 рогче. Семената са крилати, до 3,5 мм дълги и до 2 мм широки. Цъфти през април - май, а плодоноси през август - септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена[5].
Ароматната матиола се отличава от Полухрастовата матиола (Matthiola fruticulosa) - другия вид от род Матиола разпространен в България - по листата. Докато при Ароматната матиола те са продълговати, дълбоко пересто до лировидно пересто нарязани, 5-20 mm широки, то при Полухрастовата матиола листата са теснолинейни, 1-4 mm широки, целокрайни и завити по ръба.
В описанието на вида е посочено, че цветовете са силно ароматни, но при моите наблюдения (К. Методиев) през деня на 12 април 2016 г. не установих никаква миризма от цветовете, такава, при това силна и приятна, се появи едва вечерта, което потвърждава и сведенията, че растението се опрашва от нощни насекоми.
Крайбрежни отвесни скали и крайбрежни стръмни, силно ерозирани мергелни склонове, с изложение към морето, върху много бедна, твърде плитка, суха, силно каменлива, хумусно-карбонатна, глинесто-песъчлива почва[6].
Северно черноморско крайбрежие – между Балчик и местн. Зеленка при нос Калиакра[7].
Според А. Петрова[8], Ароматната матиола е разпространена в:
"Югоизточна Европа (България, Украйна), Кавказ и Иран".
Според Ив. Асенов[9] е разпространена в:
"Югоизточна Европа (Крим), Югозападна Азия (Иран) и Кавказ".
Според С. А. Литвинская[10], е разпространена в следните територии:
Югозападна Азия: Иран, Турция; Източна Европа: Крим (Горный Крым, Тарханкутски и Керченски полуострови); Кавказ; Русия: Северн Кавказ: Карачаево-Черкесия (Джаганаски пролом); Северна Осетия – Алания; Дагестан; Краснодарски край.
Красиво растение, подходящо за отглеждане като декоративно на сухи и слънчеви места[11].
Авторът (К. Методиев) благодари преди всичко на Бога - Творец на небето и земята и на всичко видимо и невидимо. Благодари също на своята съпруга Ралица, на инж. Стоян Йотов, управител на ТЮФ НОРД България ЕООД и на г-н Живко Барзов от град Варна, без които снимките на това красиво и рядко растение нямаше да бъдат възможни.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Червена книга на НР България, том 1. растения, 1984, Издателство на БАН.
[2] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[3] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[4] Малина Делчева & Светлана Банчева. 2013. План за действие за опазване на растителния вид Ароматна матиола [Matthiola odoratissima (M. Bieb.) R. Br.] в България 2013 - 2022 г., София.
[5] Асенов, Ив. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София.
[6] Малина Делчева & Светлана Банчева. 2013. Пос. източник.
[7] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[8] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[9] Асенов, Ив. 1970. Пос. източник.
[10] Червена книга на Краснодарския край (Русия).
[11] Асенов, Ив. 1970. Пос. източник.