62С0 *Понто-Сарматски степи.

Характеристика на местообитанието

Степи в равнините, на платата и по хълмовете на Западното Черноморие, доминирани от видове, като S. lessingiana, Stipa capillata, Kochia prostrata, Koeleria lobata (K. degenii), Festuca valesiaca, Dichantium ischaemum, (Bothryochloa ischaemum). Включва растителност главно от съюз Pimpinello-Thymion-zigoidii. Различават се следните два подтипа:

А) Стръмни варовикови склонове с разпространение на фитоценози от асоциация Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae от групата на Западнопонтийските пелинови степи.

Б) Заравнени терени с повече или по-малко развита почвена покривка върху варовикови скали, заети от естествени или вторични пасищни тревни съобщества от асоциация Paeonio tenuifoliae Koelerietum brevis от групата на Западнопонтийските коилови степи.

Характерни растителни видове

А) Alyssum caliacrae, Artemisia lerchiana, Agropyron brandzae, Aster oleifolius, Astragalus glaucus, Astragalus spruneri, Jurinea stoechadifolia, Kochia prostrata, Linum austriacum, Thymus zygioides, Ephedra distachya, Nepeta parviflora, Matthiola odoratissima, Goniolimon besseranum.

Б) Achillea clypeolata, Koeleria brevis, Artemisia pedemontana, Cerastium bulgaricum, Chamaecytisus jankae, Convolvulus cantabrica, Helianthemum salicifolium, Potentilla bornmuelleri, Stipa lessingiana, S. ucrainica, Paeonia tenuifolia, Iris pumila, Avena eriantha.

Разпространение в България

По Черноморското крайбрежие – на север от град Балчик и в района на гр. Каварна; в Северна Добруджа и източната част на Лудогорието.

Природни местообитания със сходни характеристики

Образуват комплекси с храстовите съобщества на драката и степните храсталаци (40А0), както и с ксеротермните дъбови гори (91-НО).

Съответствие с българските системи за класификация

По Бондев (1991) – 129.

Библиографска справка

Бондев (1991); Tzonev et al. (2006).

Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.