91M0 Балкано-Панонски церово-горунови гори

Характеристика на местообитанието

Субконтинентални ксеротермни дъбови гори, доминирани основно от Quercus cerris и Quercus frainetto. В предпланините участва и Quercus petraea agg., а в Странджа – Q. polycarpa. Формират ксеротермния дъбов пояс между 150-600 (800) м в цялата страна. Срещат се на сухи, но сравнително богати сиви горски и канелени почви. Флористичният им състав е разнообразен и зависи от екологичните условия. Условно могат да бъдат разделени на три групи:

А) Континентални смесени дъбови гори – срещат се по местата с континентален и преходно-континентален климат.

Б) Субсредиземноморски смесени дъбови гори – те са разпространени в южните части на страната и в състава им участват много средиземноморски елементи.

В) Евксински гори на Quercus polycarpa – разпространени са само в Странджа и Източна Стара планина. В състава им участват много вечнозелени видове.

Характерни растителни видове

А) Quercus petraea agg., Quercus cerris, Quercus frainetto, Acer tataricum, Ligustrum vulgare, Festuca heterophylla, Brachypodium sylvaticum, Potentilla micrantha, Tanacetum corymbosum, Campanula persicifolia, Viscaria vulgaris, Lychnis coronaria, Silene viridiflora, Hieracium racemosum, Galium pseudoaristatum, Lathyrus niger, Peucedanum alsaticum, Bupleurum praelatum, Helleborus odorus, Crocus flavus, Physospermum cornubiense.

Б) Quercus cerris, Quercus frainetto, Quercus pubescens, Fraxinus ornus, Acer monspessulanum, Acer hyrcanum, Paliurus spina-christi, Colutea arborescens, Coronilla emerus, Juniperus oxycedrus, Huetia cynapioides, Steffanovia daucoides, Cistus incanus, Asphodeline liburnica, Hypericum montbretii.

В) Quercus polycarpa, Quercus frainetto, Fagus orientalis, Rhododendron ponticum, Daphne pontica, Ilex colchica, Epimedium pubigerum, Calluna vulgaris, Erica arborea, Hypericym calycinum, Pyracantha coccinea. Primula acaulis ssp. rubra.

Разпространение в България

В цялата страна до около 800 (1000) м н.в.

Природни местообитания със сходни характеристики

Формират плавни преходи с евросибирските степни гори (91I0) в Северна България, с горите на космат дъб в Южна България; и с източния бук в Странджа и Източна Стара планина.

Съответствие с българските системи за класификация

По Бондев (1991) – 82, 83, 84, 85, 86, 91, 93, 94, 95, 96, 97, 98, 99, 100, 101, 102, 103, 104, 105.

Библиографска справка

Ганчев (1965); Радков, Минков (1963); Велчев (1971); Кочев (1976); Бондев (1991).

Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.