Източен бук.
Fagus orientalis Lipsky - чете се "фагус ориенталис".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Участва в природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България.
Източният бук е листопадно, широколистно дърво, високо от 20 до 30 m. Най-отличителните белези за вида са броя на страничните жилки на листата, които при Източния бук са 9-11, докато при Обикновения бук са 7-9, а също така и по зелените, лопатовидно разширени израстъци върху куполата (при Обикновения са шиловидни). Цъфти през месец май[1].
В гори[2].
Разпространение на Източния бук по флористични райони (оцветените в сиво)[3]:
От 0 до 800 метра надморска височина[4].
Горскостопанско и лечебно[5].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[2] Делипавлов & кол., 2003. пос. съч.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.