БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Мекиш

Acer tataricum

Снимки на Мекиш (Acer tataricum)

Acer tataricum Acer tataricum Acer tataricum Acer tataricum Acer tataricum Acer tataricum Acer tataricum Acer tataricum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Мекиш.


Латинско име

Acer tataricum L. - чете се "ацер татарикум".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Ключов вид е за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 40A0 "*Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества", 91F0 "Крайречни смесени гори om Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)" и 91M0 "Балкано-Панонски церово-горунови гори", 9180 "*Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове" И 91W0 "Мизийски букови гори"[1].


Описание и разпознаване

Мекишът е листопаден храст или дърво високо до 10 метра. Характерен белег за вида са листата, които единствено при него от българските видове от род Клен са цели, докато при другите са дланевидно изрязани. Цъфти май-юни[2].


Местообитание

Низинни гори[3].


Разпространение в България

Установен е във всички флористични райони до към 800 метра надморска височина[4].


Общо разпространение

Естественото разпространение включва Югоизточна Европа, Югозападна Азия и Кавказ[5].


Значение

Мекишът е горскостопанско, медоносно, декоративно, багрилно и лечебно растение[6].



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Делипавлов & кол., 2003, пос. изт.

[5] Палмарев, Е. 1979. Флора на НРБългария, том VІІ.

[6] Делипавлов & кол., 2003, пос. изт..


Acer tataricum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2008 - 2020 BGflora.net