Мекиш.
Acer tataricum L. - чете се "ацер татарикум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Ключов вид е за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 40A0 "*Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества", 91F0 "Крайречни смесени гори om Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)" и 91M0 "Балкано-Панонски церово-горунови гори", 9180 "*Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове" И 91W0 "Мизийски букови гори"[1].
Мекишът е листопаден храст или дърво високо до 10 метра. Характерен белег за вида са листата, които единствено при него от българските видове от род Клен са цели, докато при другите са дланевидно изрязани. Цъфти май-юни[2].
Низинни гори[3].
Установен е във всички флористични райони до към 800 метра надморска височина[4].
Естественото разпространение включва Югоизточна Европа, Югозападна Азия и Кавказ[5].
Мекишът е горскостопанско, медоносно, декоративно, багрилно и лечебно растение[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Делипавлов & кол., 2003, пос. изт.
[5] Палмарев, Е. 1979. Флора на НРБългария, том VІІ.
[6] Делипавлов & кол., 2003, пос. изт..