БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

2130 *Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)

Характеристика на местообитанието

Неподвижни крайбрежни дюни, стабилизирани и колонизирани от много разнообразни тревни съобщества с преобладаване на многогодишни треви и често с участието на лишеи и мъхове.

Подтипове:

A) Южни Понтийски сиви дюни – стабилизирани дюнни системи от съюза Sileno thymifoliae-Jurinion kilaeae. Представени са в България основно от асоциация Aurinio uechtritziani-Artemisietum campestris, разпространена на юг от устието на Камчия и разделяща се на различни варианти в зависимост от степента на споеност на пясъка и от овлажнението. По-широко разпространена е типичната субасоциация, а субасоциация pancraietosum maritimae се среща главно по южното Черноморие. По неспоените пясъци (склонове и гребени на дюните) се срещат повече едногодишни видове – Corispermum nitidum, Secale sylvestre, а по северните склонове много мъхове и лишеи – Cladonia foliacea, Syntrichia ruralis. Най-утъпканите и влажни пясъци са заети от асоциация Stachyo atherocalici-Caricetum ligericae.

Б) Северни Понтийски сиви дюни от съюза Scabiosion ucrainicae. Представени са в България с асоциация Alysso borzaeani-Ephedretum distachyae, срещаща се северно от Дуранкулак. Представляват ниски, стабилизирани дюнни системи, покрити с многогодишна тревиста растителност.


Характерни растителни видове

A) Jurinea albicaulis subsp. kilaea, Artemisia campestris, Aurinia uechtritziana, Cionura erecta, Pancratium maritimum, Alyssum borzaeanum, Linum tauricum subsp. bulgaricum, Silene thymifolia, Silene euxina, Linaria genistifolia, Teucrium polium, Galilea mucronata, Jasione heldreichii, Verbascum purpureum, Centaurea arenaria.

Б) Ephedra distachya, Alyssum borzaeanum, Scabiosa argentea, Cynanchum acutum, Erysimum diffusum, Xanthoria parietina.


Разпространение в България

По цялото Черноморие, но предимно на юг от устието на р. Камчия – Шкорпиловци, к.к. Слънчев бряг, Несебър, Созопол, Ропотамо, Приморско.


Природни местообитания със сходни характеристики

2110, 2120, 2180, 2190.


Съответствие с българските системи за класификация

По Бондев (1991) – 147.


Библиографска справка

Давидов (1912); Vicherek (1971); Бондев, Велчев (1982); Бондев (1991); Мешинев и др. (1994); Tzonev et al.(2005).


Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.



Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!



© 2016 BGflora.net

banner