БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Цинанхум, Увивен устрел.
Cynanchum acutum L. - чете се "цинанхум акутум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Цинанхумът е ключов вид за следното природно местообитание - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 2130 "*Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)"[1].
Цинанхумът е увивен храст (лиана). Стъблата до 3 м дълги, тънки, усукани, кръгли, голи или късо влакнести. Листата яйцевидно сърцевидни, 2—15 см дълги и 1,5-8 (—10,0) см широки. Съцветията странични (външно пазвени) и връхни. Цветните дръжки 5-10 мм дълги, влакнести. Цветовете многобройни, 6—8 (—12) мм в диаметър. Чашката дълбоко наделена, дяловете 2,0—2,5 мм дълги и 0,5—1,0 мм широки, притъпени, бледи или възчервени, влакнести. Венечните дялове 4—5 мм дълги и (1,0—) 1,5 (—2,0) мм широки, линейни или продълговати, розови или бели, по ръба изтъняващи, по-бледи, голи. Дяловете на коронката бели или розови, по-дълги от гиностегиума, външните тясно линейни, вътрешните по-широки и по-къси. Прашниците голи, ципестите придатъци закръглено елипсовидни или широко яйцевидни. Близалцето с 2 къси изпъкнали дяла, петоъгълно. Листовките (плодовете) 5—8 (—15) см дълги и 0,5—1,0 см дебели, линейно вретеновидни, на върха постепенно изтъняващи, често дъговидно извити, късо влакнести до възголи. Семената (5—) 6—7 мм дълги и 2,0—2,5 (—3,5) мм широки, многобройни, пластинчати, с ципест, целокраен или назъбен ръб, яйцевидни, светлокафяви, с хвърчилка от копринести 20—25 (—35) мм дълги власинки. Цъфти (юни) юли-август, плодоноси (август) септември-ноември[2].
По крайбрежните пясъци, в храсталаци и разредени гори, по тревисти места и из смесени дъбови гори, в съобщества с участие на Fraxinus oxycarpa, Carpinus betulus, Ulmus campestris, Alnus glutinosa, Salix alba, Periploca graeca, Smilax excelsa, в низините и предпланините, по крайбрежието на морето и някои вътрешни реки[3].
Черноморско крайбрежие, Североизточна Бъгария (с. Алеково, Тервелско; Провадия), Дунавска равнина (край р. Дунав), Струмска долина (край р. Струма и Струмещица, Петричко; Кресненско дефиле), Пирин (Мелнишко), Тракийска низина (край р. Марица, южно от Пазарджик) и Източни Родопи (с. Бориславци, Свиленградско), от морското равнище докъм 300 м надм. в. Посочва се за Североизточна България (Каспичан — Дав., 1904; Шумен и Разград — Урум., 1901), Предбалкан (селата Летница и Александрово, Ловешко — Урум., 1902), Тракийска низина (Стара Загора — Тошев, 1895; Карловско — Стоян. Стеф. Китан., 1967), Средни Родопи (Кричим — Стран., 1921; с. Саладиново — Урум., 1908) и Тунджанска хълмиста равнина (Сливен — Vel., 1898)[4].
Разпространение на Цинанхумът по флористични райони[5]:
Южна Европа, Кавказ, Югозападна и Централна Азия[6].
Отровно. Подходящо за засаждане по крайбрежни пясъци[7].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
[2] Кузманов, Б. 1982. В: Флора на Народна Република България. том VIII, София.
[3] Кузманов, Б. 1982. Пос. източник.
[4] Кузманов, Б. 1982. Пос. източник.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[6] Кузманов, Б. 1982. Пос. източник.
[7] Кузманов, Б. 1982. Пос. източник.