Жълтуголистна луличка, Жълтугова луличка
Linaria genistifolia (L.) Mill. - чете се "лина́риа генистифо́лиа"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие2.
Жълтуголистната луличка е многогодишно тревисто растение. Коренът вретеновиден, разклонен, повече или по-малко вдървенял. Стъблото 20-130 см високо, изправено или приповдигнато, метличесто разклонено, рядко неразклонено, голо, в основата често вдървеняло. Листата възмесести, приседнали, последователни, ланцетни, продълговато или яйцевидно ланцетни до почти яйцевидни, по-рядко линейни, с 1-3 (5) жилки, повече или по-малко гъсто разположени, припокриващи се; долните 2-4 (6) см дълги и 0,1-1,5 см широки, обикновено с 1 жилка, в основата стеснени, към върха постепенно заострени; средните и горните 2-6 см дълги и (0,1) 1-2 см широки, с 1-3 жилки, в основата закръглени, от долната третина нагоре постепенно заострени. Съцветието с повече от 10, по-рядко с 3-5 (8) цвята, събрани в рехав, по-рядко в сбит грозд, обикновено удължаващо се след цъфтежа. Прицветниците яйцевидни, яйцевидно ланцетни или ланцетни, 5-10 мм дълги и около 1,5 мм широки, по-дълги от цветните дръжки и понякога достигащи върха на чашката; най-долните често извити назад; дръжките на долните цветове 2-4 (6) мм дълги. Дяловете на чашката ланцетно яйцевидни до тясно линейно ланцетни, яйцевидно ланцетни до широко яйцевидни, в основата закръглени, към върха заострени, изцяло тревисти, без хрущялен ръб, 2,5-6 мм дълги и 1-1,4 мм широки, равни или малко по-къси от венечната тръбица, голи. Венчето ярко или бледожълто, със или без червеникави жилки, без шпората (5) 8-14 мм дълго; дяловете на горната устна заострени или възтъпи, 1,5-2 мм широки, а на долната закръглени, 3-4 мм широки; шпората конична, обикновено права, шиловидно заострена, (3) 5-9 (10) мм дълга. Яйчникът яйцевидно коничен, 3-4 пъти по-къс от стълбчето. Кутийката гола, сферична, 3-6 мм в диаметър, обикновено равна, рядко малко по-дълга до малко по-къса от чашката. Семената 1-1,2 мм дълги, брадавичести, по ръбовете тясно ципесто крилати, черни, сплеснато тристенни. Цъфти май-август3.
Из пустеещи тревисти места в низини и планини4.
В цялата страна от морското равнище докъм 1800 м надм. височина5.
Средна и Югоизточна Европа, Сибир, Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия)6. Адвентивно (въведено) в Северна Америка.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Делипавлов, Д. & М. Попова. 1995. В: Флора на България. Том X. София.
4 Делипавлов, Д. & М. Попова. 1995. Пос. източник.
5 Делипавлов, Д. & М. Попова. 1995. Пос. източник.
6 Делипавлов, Д. & М. Попова. 1995. Пос. източник.