Островърха галилея.
Galilea mucronata (L.) Parl. - чете се "галиле́а мукрона́та"1. Видовото име mucronata означава "островърх", откъдето е изведено и българското име2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"3. В същия източник, като заплахи за вида, е посочено:
"Унищожаване на индивиди поради активния туризъм, замърсяване с битови отпадъци и строителни дейности (вадене на пясък). Ограничено разпространение на популациите."
Островърхата галилея е многогодишно тревисто растение. Коренището пълзящо, начленено, люспесто. Стъблото тъпо триръбесто или почти кръгло, 20 — 50 см високо, единично. Листата приосновни, 2 — 4, свити, сравнително тесни, жлебовидни, не по-високи от стъблото, извити назад. Листните влагалища подути, тъмно- до чернокафяви. Присъцветните листа обикновено 3, с различна дължина, по-дълги от съцветието, тясно линейни, свити, извити назад, в основата силно разширени. Съцветието от една до няколко реда главички с дръжки или приседнали. Класчетата многобройни, до 2 см дълги, ланцетни. Покривните люспи широки, удължени, завършващи с шиловиден израстък, гладки, лъскави, кафявочервеникави, с хиалинен ръб и много рядко с тънка зелена средна ивица. Най-долните покривни люспи безплодни. Тичинките 3. Прашниците линейни, дълги до 6 мм. Стълбчето удължено, разделено само на върха. Близалцата 3. Орехчето триъгълно, обратно яйцевидно, жълтеникавокафяво, на върха с малък остатък от стълбчето. Цъфти май-септември4
По пясъците на Черноморското крайбрежие5.
Черноморското крайбрежие6
Португалия, Средиземноморската област, Балканския полуостров, Канарските острови7
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.). Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
4 Маркова, М. 1964. Във: Флора на Народна Република България, том II, София.
5 Маркова, М. 1964. Пос. източник.
6 Маркова, М. 1964. Пос. източник.
7 Маркова, М. 1964. Пос. източник.