Хелдрайхово вятърче

Jasione heldreichii

Снимки на Хелдрайхово вятърче (Jasione heldreichii)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Хелдрайхово вятърче, Хелдрейхово вятърче, Хелдрейхиево вятърче.

Латинско име

Jasione heldreichii Boiss. & Orph. - чете се „йазио́не хелдре́ихии“¹.

Родовото име Jasione е предложено от Карл Линей, без той да поясни каква е етимологията на името. Според повечето източници името Jasione произхожда от древногръцко име „iasome“(?), означаващо „лечебен“ или „лечител“, използвано от Теофраст, който обаче обозначавал с това име растение не от този род, а Обикновеното чадърче (Calystegia sepium) или друг член на това семейство, или дори друго неизвестно лечебно растение².

Видът е описан от швейцарския ботаник Пиер Едмон Боасие (Pierre Edmond Boissier, 1810-1885) и гръцкия ботаник Теодор Орфанидес (Θεόδωρος Ορφανίδης, на англ. Theodhoros Georgios Orphanides, 1817-1886), а е наречен на немския ботаник Теодор фон Хелдраих (Theodor von Heldreich, 1822-1902)³.

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Хелдрайховото вятърче е едногодишно или двугодишно тревисто растение.

Коренът 7-15 см дълъг, вретеновиден, често с няколко къси разклонения.

Стъблата 15-60 (85) см високи, изправени, облистени, прости или разклонени, голи или разпръснато- до гъстовлакнести; власинките прости, бели, стърчащи, 0,7-1,5 мм дълги.

Листата тяснолинейни, ланцетни до линейноланцетни, 10-30 мм дълги, 1-3 мм широки, целокрайни или неравномерно-плитконазъбени, с твърди хиалинни вълновидно нагънати ръбове, с разпръснати до гъсти прости бели власинки, рядко голи, по-къси по разклоненията в горната част на стъблото.

Съцветието главесто, 8-20 (25) мм диаметър, с многобройни цветове с 5-7 мм дълги дръжки, с обвивка от присъцветни листчета; външните обвивни листчета тясноланцетни до линейноланцетни, 5-11 мм дълги, 1-2,7 мм широки, постепенно заострени, често с дълъг хиалинен връх, кожести, плитко до дълбоко назъбени, с повече или по-малко подгънати твърди хиалинни ръбове.

Чашковите дялове линейноланцетни, постепенно дълго заострени, 2,5-3,5 мм дълги, 0,4-0,5 мм широки.

Венчето синьо или лилавосиньо; венечните дялове линейно-обратноланцетни, 6-8 мм дълги, 0,6-0,8 мм широки.

Прашниците сраснали в основата.

Стълбчето 8-11 мм дълго, под върха гъсто късо влакнесто.

Кутийката продълговато- до широко- обратноконична, 2-2,3 мм дълга, ципеста, с 5 изпъкнали тесни жилки.

Семената 0,6-0,7 мм дълги, 0,3 мм широки, бледокафяви до наситено кафяви, с лъскава повърхност.

Цъфти юни-юли⁴.

Местообитание

Сухи тревисти места, голи каменисти и сипейни планински склонове, покрай пътища, понякога в лозя, на силикатни терени⁵.

Разпространение в България

В цялата страна (в северните райони на Североизточна България и Дунавската равнина ограничено), от морското равнище докъм 1300 метра надморска височина⁶.