БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Мащерколистно плюскавиче.
Silene thymifolia Sm. - чете се "силе́не тимифо́лиа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (Endangered) - предпоследната категория преди "изчезнал"1.
В Червена книга на Република България, видът е с категория "застрашен"2. В същият източник като заплахи за вида са посочени:
"ограниченото разпространение на вида и обитавания от него хабитат, строителството, утъпкването и разораването на крайбрежната ивица".
При нашите наблюдения през август 2011 на плажа Силистар, установихме растения смачкани от моторна четириколка - така наречените ATV (all-terrain vehicle), като бяхме свидетели и как самата четириколка се движи върху растенията на плажа. На снимката тук, може да видите премазана от ATV туфа на Мащерколистно плюскавиче3.
Мащерколистното плюскавиче е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 2120 "Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)" и 2130 "*Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)"4.
Мащерколистното плюскавиче е многогодишно тревисто растение. Стъблата високи до 30 cm, полегнали или приповдигащи се, късо прилегналовлакнести.
Листата срещуположни, обратнояйцевидни или яйцевидноланцетни, дълги до 1,5 cm и широки до 0,8 cm, изцяло или само по ръба влакнести.
Съцветието връхно, дихазно.
Чашката 5-делна, дълга 12–15 mm, гъсто просто и жлезистовлакнеста, цилиндрична, с 10 успоредни жилки.
Венчелистчетата бели, дълбоко 2-делни, дълги около 1,5 cm. Плодът удълженояйцевидна или елипсовидна кутийка с обърнати назад зъбци. Цъфти юни - август, плодоноси юни - септември.
Размножава се със семена5.
Обитава стабилизираните вътрешни части на крайбрежните дюнни комплекси и пясъчни плажове. Числеността му в отделните находища варира от единични растения до сравнително плътни популации с добра численост6.
Видът е установен във флористичните райони Черноморско крайбрежие и Североизточна България (Побити камъни); от морското равнище до около 150 m н. в.7.
Северното и западното крайбрежие на Черно море – Русия, Румъния, България, Турция8.
Цветовете на мащерколистното плюскавиче през деня са с навити навътре венчелистчета, както се вижда на снимка 5 и снимка 6, а привечер и през нощта се отварят, както е показано на снимка 2, снимка 3 и снимка 4. При нашите наблюдения установихме, че на свечеряване, цветовете се посещават от пеперуди вечерници (Sphingidae)9.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Борис Асьов & Цветомир М. Денчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
2 Борис Асьов & Цветомир М. Денчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
3 К. Методиев, лично наблюдение, 2011.
4 Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
5 Борис Асьов & Цветомир М. Денчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
6 Асьов & Денчев, 2015. пос. източник.
7 Асьов & Денчев, 2015. пос. източник.
8 Асьов & Денчев, 2015. пос. източник.
9 К. Методиев, лично наблюдение, 2011.