Пурпурен лопен[1], Жлезист лопен[2].
Verbascum purpureum (Janka) Huber-Morath - чете се "вербаскум пурпуреум".
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен в приложение № 3 на закона[3].
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като рядък (при три категории в тази книга - рядък, застрашен и изчезнал)[4].
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (Endangered) - последната категория преди "изчезнал"[5].
В Червена книга на Република България - 2015 година е включен с категория "застрашен"[6]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:
"В последните десетилетия най-значимо е унищожаването на популациите в резултат на туристическата инвазия със съпътстващото строителство. В по-дългосрочен аспект отрицателно влияние имат залесяването с иглолистни, лозарството по песъчливите терени в крайбрежната зона, интензивната паша и др."
Двугодишно тревисто растение, късо жлезистовлакнесто. Едногодишните розетки с удължени, дълбоко перестонаделени, листа. Цветоносните стъбла високи 100(140) cm. Цветовете са единично разположени, до 2,5 cm в диаметър, с два прицветника, венчето жълто, тичинковите дръжки оранжеви с бели власинки, прашниците, включително и на двете по-дълги тичинки бъбрековидни. Плодът кутийка. Цъфти юни-юли, плодоноси август-септември. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, много малък процент от поникналите растения оцеляват до цъфтеж и плодоносене[7].
Среща се в тревни съобщества по сухи припечни песъчливи и каменисти места. Характерен вид за крайбрежните и вътрешните неподвижни дюни. Важни находища има при Побити камъни, дюните южно от устието на р. Камчия, при Несебър и в района на Сакар. Плътността на популациите, за които има данни, е много ниска, обикновено под 0,05 индивиди/m², като съотношението между вегетативни (едногодишни) и генеративни растения е 95:5[8].
В следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Тунджанската хълмиста равнина; до 200 m н. в.[9].
Източната част на Балканския полуостров (Източна България, Югоизточна Румъния, европейската част на Турция)[10].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[2] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[3] Закон за биологичното разнообразие.
[4] Червена книга на НР България, том 1. Растения, Издателство на БАН.
[5] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[6] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[7] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[8] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[9] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[10] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.