Клек

Pinus mugo

Снимки на Клек (Pinus mugo)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Клек.

Българското име на вида идва от характерната форма на короната му - ниска и стелеща се - сякаш растението е "клекнало".

Латинско име

Pinus mugo Turra - чете се "пи́нус му́го"^[1].

Видовото име mugo означава "ароматен, мускусен"^[2].

"Turra" е името на ботаника описал растението за първи път за науката - в случаят това е италианския учен Анто́нио Ту́рра (итал. Antonio Turra). Когато се чете научното име на растението, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но формира природното местообитание 4070 "Храстови съобщества с Pinus mugo", което е приоритетно за опазване в европейската мрежа от защитени зони "НАТУРА 2000" (Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие)^[3].

Описание и разпознаване

Клекът е дърво, но много често короната му е формирана от няколко стъбла и това му придава специфичен храстовиден изглед. Отделни стъбла може да достигнат до 10 m дължина. В основата си те са полегнали върху земната повърхност, а в горната си част са изправени. Понякога стъблата на съседни индивиди се преплитат и по този начин се образуват гъсти непроходими формации. Кората на стъблото е сиво-кафява и плитко, плочковидно напукана. Младите клонки отначало са зелени, а по-късно стават сиви и са много еластични. Пъпките са удълженояйцевидни, заострени на върха, покрити с кафяви люспи и засмолени. Листата са разположени по два в снопче (брахибласт), сравнително гъсто по клонките. Те са тъмнозелени, дълги от 2 до 6 см и широки около 2 mm. Задържат се на клонките около 6 години, но при отделни индивиди може да останат и до 15 години. Размножителните органи са еднополови и в повечето случаи са разположени еднодомно (върху едно и също растение). Опрашва се от вятъра. Мъжките са реси (мъжки шишарки), които са дълги около 10 mm, жълти до червени, появяват се в основата на нарастващата клонка. Женските шишарки първоначално са виолетови, а при узряването им червено-кафяви. Зрелите шишарки са без дръжки, симетрични, в затворено състояние са от 18 до 55 mm дълги и от 14 до 28 mm широки, а отворени са широки от 25 до 45 mm. Апофизите на шишарковите люспи повече или по-малко изпъкнали, с пъпче в центъра си и с напречен ръб. Семето е дълго 2-3 mm и има тъмна обвивка. Семената узряват за две години и се освобождават от шишарките в края на втората им година (септември-октомври), но в случай, че шишарките бъдат затрупани от ранен сняг, семената се освобождават през следващата пролет. След освобождаването на семената, шишарките опадват същата година или до две години по-късно^[4][5][6].

Клекът се различава от другите видове бор най-лесно по общия си вид - има стелеща се храстовидна корона, другите видове са високи изправени дървета. Различава се също и по късите си листа.

За различаването на Клекът от другите видове бор посетете нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Бор (Pinus), които са естествено разпространени в България.

Местообитание и екология

Клекът е изключително бавнорастящ вид. Кореновата му система е плоска, с добре развити странични корени. Той е силно светлолюбив и трудно понася засенчване от други високостъблени видове. Студоустойчив е и успешно се развива при много ниски температури. Към почвените условия е невзискателен. Расте добре както на сухи и каменисти почви, така и на заблатени и мочурливи места. Взискателен е към влажността на въздуха^[7]. Среща се единично, на групи и във вид на обширни, непроходими съобщества над горната граница на гората^[8].

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (западна и средна), Родопи, Витошки район, Беласица, Пирин и Рила; между 1700 и 2500 метра надморска височина^[9].

Общо разпространение

Средна и Южна Европа^[10].

Значение

Клекът е растение с високи украсни качества и се използва за озеленяване на паркове и градини. Пъпките, както и на другите борове, могат да се използват за производство на така нареченият боров "мед"^[11]. Дървесината на клека е ядрова, средно тежка (570 kg/m³) и притежава добри физико-механични свойства. Ядрото е червено-кафяво, а беловината е по-светла. Годишните пръстени са много тесни и ексцентрични. Поради добрите качества на дървесината в миналото тя е използвана за различни цели. От смолата на клека се е добивал т. нар. "карпатски терпентин", а листата са използвани като суровина за добиване на етерични масла за фармацевтиката и козметиката. Поради ограниченото разпространение на вида и то в най-високите части на планините, приоритет се дава на неговите защитни, почвоукрепителни и средообразуващи функции. Както в повечето европейски страни, така и в България, сечите в клековите гори са забранени^[12].

Бележки

Храстовидния изглед на Клека, ниската му височина и жилавите клони са приспособление към суровите условия, в които расте - над горната граница на гората в планините, където има бурни ветрове, дълбоки снегове и ниски температури. Така създаден - със стелеща се корона и жилави клони - той бива затрупван зимата от снега и така е предпазен от ветровете, ниските температури и лавините^[13].