БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Клек

Pinus mugo

Снимки на Клек (Pinus mugo)

Pinus mugo Pinus mugo Pinus mugo Pinus mugo Pinus mugo Pinus mugo Pinus mugo Pinus mugo

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Клек.

Българското име на вида идва от характерната форма на короната му - ниска и стелеща се - сякаш растението е "клекнало".


Латинско име

Pinus mugo Turra - чете се "пинус муго".

"Turra" е името на ботаника описал растението за първи път за науката - в случаят това е италианския учен Анто́нио Ту́рра (итал. Antonio Turra). Когато се чете научното име на растението, името на учения, който го е описал, обикновено не се чете.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но формира природното местообитание 4070 "Храстови съобщества с Pinus mugo", което е приоритетно за опазване в европейската мрежа от защитени зони "НАТУРА 2000" (Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие)[1].


Описание и разпознаване

Клекът е храст, по-рядко дърво. При благоприятни условия достига до 4 m и повече височина. Клоните полегнали или надигащи се, със сивокафява кора и богати на смола пъпки. Листата (иглите) 2-2,5 cm дълги, на върха късо заострени до тъпи, тъмнозелени, често дъговидно извити. Шишарките са 2,5-5 cm дълги, приседнали, понякога събрани по няколко прешленовидно. Апофизите на шишарковите люспи повече или по-малко изпъкнали, с пъпче в центъра си и с напречен ръб. Цъфти април-август. Опрашва се от вятъра[2][3].

Клекът се различава от другите видове бор най-лесно по общия си вид - има стелеща се храстовидна корона, другите видове са високи изправени дървета. Различава се също и по късите си листа.

За различаването на Клекът от другите видове бор посетете нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Бор (Pinus), които са естествено разпространени в България.


Местообитание

Среща се единично, на групи и във вид на обширни, непроходими съобщества над горната граница на гората[4].


Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (западна и средна), Родопи, Витошки район, Беласица, Пирин и Рила; между 1700 и 2500 метра надморска височина[5].


Общо разпространение

Средна и Южна Европа[6].


Значение

Клекът е растение с високи украсни качества и се използва за озеленяване на паркове и градини. Пъпките, както и на другите борове, могат да се използват за производство на така нареченият боров "мед"[7].


Бележки

Храстовидния изглед на клека и ниската му височина са приспособление към суровите условия, в които расте - над горната граница на гората в планините, където има бурни ветрове, дълбоки снегове и ниски температури. Така създаден - със стелеща се корона - той бива затрупван зимата от снега и така е предпазен от ветровете и ниските температури[8].


Вижте също

Разпознаване (определяне) на видовете от род Бор (Pinus), които са естествено разпространени в България

Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?

Дърветата в България

Високопланинските растения в България


Източници на информация

[1] Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет.

[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.

[4] Стоянов & Китанов. 1966. Пос. източник.

[5] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.

[6] Стоянов & Китанов. 1966. Пос. източник.

[7] Wikipedia.

[8] К. Методиев.



Pinus mugo in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2012 - 2019 BGflora.net