Ела

Abies alba

Снимки на Ела (Abies alba)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Ела, Елха, Обикновена ела, Бяла ела.

Латинско име

Abies alba Miller - чете се "абиес алба".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Горите от ела представляват природно местообитание "91BA Мизийски гори от обикновена ела", подлежащо на опазване в мрежата "НАТУРА 2000" и включено в Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Елата е вечнозелено, иглолистно дърво. Достига височина 40-50 метра. Листата са до 4 cm дълги, разположени са хоризонтално, плоски, закрепени за стъблото с дисковидно разширение, върху долната си страна с две бели ивици. Мъжките "цветове" са разположени в мъжки шишарки, които са дълги 1-3 cm, на цвят могат да бъдат червени, сини или виолетови. Женските шишарки са цилиндрични, изправени нагоре, дълги 10-15 cm, широки 3-5 cm, при узряване се разпадат на отделни люспи. Тук можете да видите снимка на семеначе на ела. Цъфти април-май.

Местообитание

Гори от 500 до 1800 метра надморска височина^[1].

Разпространение в България

Видът е установен в следните фитогеографски райони: Стара Планина, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора и Родопи^[2].