БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Трепетлика, Осика.
Името трепетлика произлиза от това, че листните ѝ дръжки са странично сплеснати и действат като крило, при което и при най-малък полъх на вятъра листата се завъртат странично по оста на дръжката, а после поради еластичността на дръжката се връщат отново в първоначалното си състояние, после пак се завъртат от вятъра и така от тези възвратни движения листата трептят, от там и името трепетлика. Това устройство на листата предпазва трепетликата от насекоми хранещи се с листата ѝ - при тези бързи движения на листата предизвикани от вятъра насекомите биват буквално изтърсвани от листата[1].
Populus tremula L. - чете се "популус тремула".
Видовото име tremula - означава треперещ, което има същия произход, както и българското име[2].
Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението, името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[3].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Трепетликата е листопадно дърво със силно разклонена широка корона, до 25-30 m високо. Кората сивозеленикава, при младите стъбла гладка, при старите силно напукана. Листата на дългите клонки закръглени или триъгълно елиптични, неправилно тъпо назъбени, голи, 3-7 cm дълги и приблизително толкова широки. Ресите цилиндрични, увиснали, развиват се преди листата. Мъжките реси са до 15 cm дълги, силно мъхнати, с дланевидно изрязани канелено-кафяви, по ръба мъхнати прицветници. Цъфти през месеците април-май[4].
Край реки и в планински райони. Образува и самостоятелни съобщества на мястото на пожарища, ветровали и др.[5].
Трепетликата е установена в цялата страна докъм 1700 метра надморска височина[6].
Европа и Азия[7].
Дървесината на трепетликата се използва в хартиено-целулозната промишленост, за изработване на дребни предмети, кутии и др., за производство на кибритени клечки[8].
[1] К. Методиев.
[2] Dictionary of Botanical Epithets.
[3] К. Методиев.
[4] Велчев, В. 1966. Флора на Н. Р. България, том ІII, София.
[5] Велчев, В. 1966. пос. изт.
[6] Велчев, В. 1966. пос. изт.
[7] Велчев, В. 1966. пос. изт.
[8] Велчев, В. 1966. пос. изт.