Жълт кантарион, Лечебна звъника.
Hypericum perforatum L. - чете се "хиперикум перфоратум".
Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[1].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Жълтият кантарион е многогодишно тревисто растение. Коренището пълзящо. Стъблата изправени, 20-100 cm високи, с два надлъжни ръба. Листата 5-20 mm дълги, 2-15 mm широки, приседнали, линейни или линейно елиптични с многобройни прозрачни и редки черни точковидни жлези. Цветовете са 10-35 mm в диаметър. Чашелистчетата 5 елиптични или яйцевидно ланцетни. Венчелистчетата са 5 жълти или оранжеви 10-15 mm дълги 2-3 пъти по-дълги от чашелистчетата, по ръба с черни точковидни жлези. Плодникът с 3 стълбчета. Цъфти май-август.
Сухи, тревисти места, храсталаци и разредени гори.
Установен е в цялата страна - 0 до 2000 m надморска височина[2].
Северното полукълбо, Австралия и Нова Зеландия.
Лечебно, багрилно, медоносно и дъбилно растение.
Стръкове от жълт кантарион - Herba Hyperici.
Надземната част на растението се събира през периода на цъфтеж. Отрязва се горната част на стръка на 20 cm от върха. Стръковете се връзват на китка и се сушат на сянка или при температура до 45° C. Стъблата на сухата билка имат зелен, а цветовете жълт цвят, смолиста миризма и нагарчащ вкус[3].
От 3,5 kg свежи стръкове се получава 1 kg билка[4].
Съдържа багрилните вещества хиперицин и псевдохиперицин, катехинови дъбилни вещества (до 10%) етерично масло и др.[5].
Билката притежава противовъзпалително, регенеративно, антибиотично, противовирусно, капиляроукрепващо и антидепресивно действие. Прилага се вътрешно при стомашно-чревни възпаления, язви, гастрити и леко затягащо средство. Препарати от билката се използват за укрепване на капилярите при атеросклероза, при депресивни състояния. Външно се прилага при изгаряния и трудно зарастващи рани, за промивки и гаргара в устната кухина[6].
Две супени лъжици изсушени стръкове от жълт кантарион се заливат с 400 ml кипяща вода и се варят в продължение на 5 min. Оставят се да киснат 1 час. След прецеждане от отварата се приема 3 пъти дневно по 120 ml след ядене. Маслен извлек се приготвя от 100 g дрога, която се накисва в 500 ml зехтин и се оставя в продължение на 10 дни на светло. От извлека се взима по 2 чаени лъжички сутрин, обед и вечер преди ядене[7]. Тези рецепти са примерни, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] К. Методиев.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.
[4] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[5] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
[6] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[7] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.