БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Бледозелена мурава

Pyrola chlorantha

Снимки на Бледозелена мурава (Pyrola chlorantha)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Бледозелена мурава

Латинско име

Pyrola chlorantha Sw. - чете се "пи́рола хлора́нта"¹.

Видовото име chlorantha означава "зеленоцветен"².

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие³.

Описание и разпознаване

Бледозелената мурава е многогодишно тревисто растение. Отличителни белези на вида са, че листните дръжки по-дълги от петурите. Стълбчето извито, по-дълго от яйчника. Чашелистчетата 1,5 — 2,0 мм дълги, триъгълни. Венчето бледозеленикаво или бледорозово. Следва подробното описание:

Коренището късо, във възлите с надземни издънки. Стъблото 10-30 см високо, изправено, неясно четириръбесто, с надлъжни тесни крила.

Листата последователни, приосновни, 10-25 мм дълги, 10-20 мм широки, кръгли, целокрайни, тънко кожести, с изразено мрежесто жилкуване, с 20-30 мм дълга, тясно крилата, обикновено по-дълга, рядко равна на петурата листна дръжка, понякога и по стъблото с по едно или две, 5-10 мм дълги, линейни, постепенно заострени, ципести листчета.

Цветовете 3-10 на брой (рядко до 15), събрани в рехаво гроздовидно съцветие. Цветните дръжки 3-7 мм дълги, при плодовете слабо удължени, в основата или малко над нея с 3-5 мм дълъг, 0,7-1,0 мм широк, линейно ланцетен, по-къс или равен на цветната дръжка прицветник.

Чашката с 1,5-2,0 мм дълги, триъгълни, заострени дялове.

Венчето камбанковидно, бледозеленикаво или бледорозово; венчелистчетата 7-8 мм дълги, 4-5 мм широки, обратно яйцевидни.

Тичинките с 2,5-3,0 мм дълги прашници, към върха стеснени в 0,5-0,7 мм дълга тръбица.

Стълбчето 6-8 мм, извито, по-дълго от яйчника, с 5 къси, в основата с диск близалца.

Кутийката сферична.

Цъфти юни-август^4.

Местообитание

Сенчести и влажни места из горите и храсталаците предимно в иглолистния пояс^5.

Разпространение в България

Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи, Славянка, между 1300 и 2100 м надм. височина⁶.

Карта показваща естественото разпространение на Бледозелената мурава по флористични райони (оцветените в зелено)⁷:

Общо разпространение

Европа, Северно Средиземноморие, Югозападна Азия (Мала Азия), Кавказ, Сибир и Северна Америка⁸.

Карта на общото разпространение на Бледозелената мурава (в зелено)⁹:

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Закон за биологичното разнообразие.

4 Анчев, М. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII. Издателство на БАН. София.

5 Анчев, М. 1982. Пос. източник.

6 Анчев, М. 1982. Пос. източник.

7 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.

8 Анчев, М. 1982. Пос. източник.

9 Pyrola chlorantha Sw. | Plants of the World Online | Kew Science.

Еволюционната теория е лъжа!

Абортът е убийство!