БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Зеленоцветен напръстник.
Digitalis viridiflora Lindley - чете се "дигита́лис виридифло́ра"1. Видовото име viridiflora означава "зеленоцветен"2, т. е. цветовете на растението са зелени.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Зеленоцветният напръстник е многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 40-80 cm. Най-важните отличителни особености на вида са, че венчето на цветовете е дълго 1-2 cm, зеленикавожълто, тръбесто. По-долу поместваме подробното описание:
Коренището тъмнокафяво, разклонено, почти хоризонтално, с тънки корени. Стъблата (30-) 40-80 см високи, изправени, в основата дъговидно приповдигащи се, обикновено прости, повече или по-малко покрити с меки власинки. Приосновните листа 5-10 см дълги, 2-3 см широки, яйцевидно ланцетни, към основата стеснени в 1-2 см дълга дръжка, по време на цъфтежа обикновено изсъхнали; долните и средните стъблови обратно яйцевидни до яйцевидно продълговати или елиптични, 8-5 (-20) см дълги и 3-5 см широки, към основата стеснени в къса дръжка или приседнали, по-лустъблообхващащи, по края с редки зъбчета или почти целокрайни, от двете страни, особено по жилките покрити с власинки; връхните 21 см дълги, продълговато ланцетни, постепенно преминаващи в прицветници. Съцветието 10-20 см дълъг многоцветен, рехав грозд; съцветната ос гъсто покрита с къси, прости и жлезисти власинки. Цветните дръжки 1-2 мм дълги, цветовете почти приседнали, хоризонтално разперени или извити надолу. Прицветниците линейно ланцетни, обикновено равни на цветовете, най-долните 2 пъти по-дълги от цветовете. Чашковите дялове 4-6 мм дълги, линейно ланцетни, остри с 5-7 жилки. Венчето 10-20 мм дълго и около 5 мм широко, покрито с многоклетъчни жлезисти власинки, зеленикавожълто, тръбицата тясно цилиндрична, при основата разширена, след това слабо стеснена и нагоре отново разширена, с многобройни ясно забележими жилки, 1-2 см дълга; горната устна с тъпи или заострени дялове; долната с почти еднакво дълги триъгълни, заострени дялове или средният дял 1-2 мм по-дълъг от страничните, много по-къс от тръбицата. Кутийката 5-7 мм дълга и 2-3 мм широка, яйцевидно закръглена, тъпа, покрита с власинки. Семената кафяви, неправилно четиристенно призматични3. Според цитирания източник, растението цъфти май-юни, но ние го установихме в пълен цъфтеж в Пирин на 22 юли 2021 година4.
Гори в планини5. Растението на снимките тук растеше на открито в субайлпийския пояс на Пирин6.
Установен е в следните флористични райони: Стара Планина, Знеполски район, Беласица, Западни гранични планини, Странджа, Пирин, Рила, Средна гора, Родопи и Славянка; от 800 до 2300 m надморска височина7.
Карта показваща разпространението на Зеленоцветния напръстник по флористични райони (оцветените в сиво)8:
България, Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Словения, Хърватия и Турция. Балкански ендемит9.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Асенов, Ив. 1995. В: Флора на Република България, том Х, Издателство на БАН, София.
4 К. Методиев - наблюдение от 22 юли 2021 г.
5 Асенов, Ив. 1995. Пос. източник.
6 К. Методиев - наблюдение от 22 юли 2021 г.
7 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
8 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
9 Асенов, Ив. 1995. Пос. източник.