Връшняк, Обикновен връшняк.
Bruckenthalia spiculifolia (Salisb.) Reichenb. - чете се "брукенталиа спикулифолиа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Връшнякът е вечнозелено храстче високо 10-25 cm, с приповдигащи се, гъсто космати клонки. Листата са линейно-игловидни, от 3 до 6 mm дълги и от 0,5 до 1 mm широки, по 3-5 в прешлени или често последователни, заострени, с жлезисто осилче, със силно подгънати ръбове и с реснички от къси обикновени и разпръснати дълги, жлезисти власинки. Цветовете са четириделни, без прицветници, групирани във връхни, къси гроздовидни съцветия, с кълбесто-звънчевидно, яркорозово до червено, около 3 mm дълго венче. Чашката също розово обагрена, наполовина по-къса от венчето, с по 5 зъбчета. Тичинките 8. Стълбчето дълго, стърчащо над венчето. Плодът кутийка, около 2 mm дълга. Цъфти май-август[1][2].
Каменливи и скалисти места, из торфищата и редките иглолистни гори[3].
Установен е в следните флористични райони: Стара Планина, Знеполски район, Западни гранични планини, Витошки район, Софийски район, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора и Родопи (Западни и Средни)[4].
Източни Карпати (Румъния), Балкански полуостров (Освен в България и в страните от бивша Югославия, Албания и Гърция) и Северозападна Мала Азия[5].
Връшнякът е с високи украсни качества и се използва като декоративно растение в градини и алпинеуми[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Анчев, М. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София.
[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[5] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[6] К. Методиев - собствено наблюдение.