БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Връшняк

Bruckenthalia spiculifolia

Снимки на Връшняк (Bruckenthalia spiculifolia)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Връшняк, Обикновен връшняк.

Латинско име

Bruckenthalia spiculifolia (Salisb.) Reichenb. - чете се „брукента́лиа спикулифо́лиа“.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Връшнякът е вечнозелено храстче високо 10-25 cm, с приповдигащи се, гъсто космати клонки.

Листата са линейно-игловидни, от 3 до 6 mm дълги и от 0,5 до 1 mm широки, по 3-5 в прешлени или често последователни, заострени, с жлезисто осилче, със силно подгънати ръбове и с реснички от къси обикновени и разпръснати дълги, жлезисти власинки.

Цветовете са четириделни, без прицветници, групирани във връхни, къси гроздовидни съцветия, с кълбесто-звънчевидно, яркорозово до червено, около 3 mm дълго венче.

Чашката също розово обагрена, наполовина по-къса от венчето, с по 4 или 5 зъбчета.

Тичинките 8.

Стълбчето дълго, стърчащо над венчето.

Плодът кутийка, около 2 mm дълга.

Цъфти май-август^{1, 2}.

Местообитание

Каменливи и скалисти места, в торфища и редки иглолистни гори³. Често образува съобщества.

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Стара Планина, Знеполски район, Западни гранични планини, Витошки район, Софийски район, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора и Родопи (Западни и Средни); от 1000⁴ до 2470⁵ метра надморска височина.

Общо разпространение

Източни Карпати (Румъния), Балкански полуостров и Северозападна Мала Азия⁶.

Карта на общото разпространение на Връшняка⁷ (държавите и териториите, оцветени в зелено):

Значение

Връшнякът е с високи украсни качества⁸ и се използва като декоративно растение в градини и алпинеуми.

Бележки

Среща се и под името Erica spiculifolia Salisb.

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

1 Анчев, М. 1982. В: Флора на Народна Република България. Том VІІІ. София.

2 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. „Наука и изкуство“, София.

3 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. „Наука и изкуство“, София.

4 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

5 Бондев, Ив. 1960. Върху вертикалното разпространение на някои растения в Рила планина - Известия на Ботаническия институт. Книга VІІ. Издателство на БАН. София.

6 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. „Наука и изкуство“, София.

7 Erica spiculifolia Salisb. | Plants of the World Online | Kew Science.

8 К. Методиев - собствено наблюдение.

Еволюционната теория е лъжа!

Абортът е убийство!