Балкански зановец.
Cytisus absinthioides Janka - чете се "ци́тизус абсинтио́идес"1. Среща се и под името Chamaecytisus absinthioides.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Балканският зановец е храст. Стъблата (40) 50-100 (150) см високи, от основата разклонено, вдървеняло, разсеяно влакнесто или голо; кората тъмносива, жълто кафява до светло кафява, напукана. Клонките изправени или възходящи. Леторастите 5-20 см дълги, кръгли, 1—2 мм в диаметър, както и клонките гъсто разперено влакнести или с примесени къси прилегнали власинки. Листата тройни: оста (1,5-2) 4-10 (—20) мм дълга, гъсто разперено влакнеста. Листчетата 10—15 (—30) мм дълги и (1,5) 2-3 (5—9) мм широки, обратно яйцевидни, елиптично ланцетни, обратно ланцетни, тясно до линейно в основата клиновидно стеснени в къси, до 1,0 мм дълги, гъсто разперено влакнести дръжки; на върха закръглени, късо островърхи или източени, удължено заострени, целокрайни, отгоре тъмнозелени, сивозелени до сребристи, разперено до гъсто прилегнало сребристо копринено влакнести, по-рядко разперено влакнести: отдолу по-светлозелени, сивозелени до сребристи, по повърхността и ръба гъсто прилегнало сребристо влакнести, по-рядко разперено влакнести. Цветовете по (3) 10—20 в сбити, връхни, главести съцветия с обвивка от горните стъблови листа, по върховете на клонките или по дължината на клонките групи от 3-5 цвята, рядко единични, на върха с малоцветни (5—10) главести съцветия или по дължината на клонките с къси разклонения, на върха е прости главести съцветия от 5—10 цвята, съвкупно образуващи сложни гроздовидни съцветия. Цветните дръжки 4—6 (8) мм дълги, гъсто разперено влакнести, в горната половина с единично, линейно ланцетно, видоизменено листче или без такова. Чашката 8-12 мм дълга и 4-5 мм широка, с гъсти до разредени разперени власинки, на 1/2 (1/3) двуустна, горната устна на 1/3 двузъба, зъбците широко триъгълни; долната неясно плитко тризъба, зъбците шиловидни. Венчето (10) 15—20 (-28) мм дълго. Флагчето 8—12 (16) мм широко, удължено елиптично до елиптично обратно яйце видно, на върха слабо врязано, в основата постепенно стеснено в къс тесен нокът, по-дълго от крилцата и ладийката, бледо до интензивно жълто, понякога оранжевочервено до кафяво напетнено, на гърба разсеяно до гъсто влакнесто, рядко голо. Крилцата тясно елиптично, неправилно ромбични, в основата стеснени в тънки дълги нокти, по-дълги или равни на ладийката, бледо до интензивно жълти, голи или по ръба дълговлакнести. Ладийката елиптично ромбична, в основата с тънки дълги нокти, бледо до интензивно жълта, по ръба дълговлакнеста. Бобът 1,2-1,8 (2—3) см дълъг и (3) 4-6 (-8) мм широк, продълговат, на върха късо източен, сплеснат, по повърхността и шевовете разперено право или закривено влакнест, 4-6-семенен. Семената 2,2-2,5 мм дълги и 2-2,2 мм широки, лещовидно яйцевидни, светлокафяви или зеленокафяви, гладки. Цъфти май-юли2.
Из гори и храсталаци, предимно в съобществата на Pinus sylvestris, Picea abies, Pinus leucodermis, Pinus peuce, Pinus mugo, масово в разредени или изсечени гори, горски поляни, пожарища и пояса на клека в субалпийския пояс, на някои места образува храстови съобщества, аналогични на хвойновите и клековите3.
Осоговска планина, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Родопи; от 500-2500 м надм. височина4.
Балкански полуостров5.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Кузманов Б. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, София.
[3] Кузманов Б. 1976. Пос. източник.
[4] Кузманов Б. 1976. Пос. източник.
[5] Кузманов Б. 1976. Пос. източник.