Горска ягода.
Fragaria vesca L. - чете се "фрагариа веска".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. От пазвите на листата излизат дълги, вкореняващи се във възлите, пълзящи надземни издънки. Листата са сложни тройни, с дълги до 20 cm дръжки, събрани в приосновна розетка. Цветоносните стъбла високи 5-30 cm високи, безлистни. Цветовете са 1,5-2 cm в диаметър, събрани в щитовидни съцветия. Ягодата покрита изцяло с орехчета[1]. Цъфти май-август.
Гори, храсталаци, горски поляни и скални сипеи[2].
Установен е във всички флористични райони. От 0 до 2000 метра надморска височина[3].
Естествено разпространен е в Европа, Северна Африка и Азия. Пренесен от човека и в други континенти[4].
Хранително и лечебно растение. За директна консумация и за приготвяне на сладка и др. се използват лъжливите плодове - ягодите.
Лист от горска ягода - Folium Fragarie.
Листата се отрязват с листната дръжка до 4 cm[5].
Суши се на сянка или в добре проветриви помещения[6].
Листата от горската ягода имат адстрингентно (затягащо), противовъзпалително, холеретично и слабо хипотензивно действие[7].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[2] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Маркова, М. 1973. Флора на Н.Р.България. Том 5.
[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.