БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Лавровишна, Лечебна лавровишна, Зеленика, Зимника.
Prunus laurocerasus L. - чете се "пру́нус лавроце́разус"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Лавровишната е вечнозелен храст или дърво.
Стъблото 1-3(8) м високо, с грапава тъмносива ребриста кора.
Леторастите голи или леко мъхнати, отначало зелени, впоследствие сиви.
Пъпките яйцевидни, заострени, с няколко зеленикави люспи.
Листата последователни, с дръжки до 1 см дълги, продълговато елиптични, продълговато яйцевидни до тясно ланцетни, 5-20 см дълги и до 8 см широки, в основата клиновидни или закръглени, към върха заострени, целокрайни или с редки зъбчета, твърдо кожести, вечнозелени, отгоре тъмнозелени, голи и лъскави, отдолу бледо матовозелени почти или съвсем голи, в основата на главната жилка с (1) 2-4 приседнали закръглени жлезички.
Цветовете около 8 мм в диаметър, на къси дръжки, в гъсти, голи, изправени, гроздовидни, 5-13 см дълги съцветия в пазвите на миналогодишните листа.
Хипантият чашковиден, с триъгълни чашечни зъбчета по ръба.
Венчелистчетата бели, около 3 мм дълги, обратно яйцевидни, с къси нокътчета.
Тичинките около 20, стърчащи над околоцветника.
Плодникът от един плодолист с дълго стълбче и главесто близалце.
Плодовете закръглено яйцевидни, 8-10 мм в диаметър, със сочен сладък черен мезокарп, външно лъскави.
Костилката яйцевидна, гладка, странично остро ръбеста.
Цъфти април-май2.
Из сенчести гори и влажни планински долове3.
Естествено расте в Средна Стара планина (Етрополски, Пирдопски, Троянски, Габровски, Тревненски, Еленски и Котленски Балкан), като подлес на гори от Fagus silvatica, (до 1400 м надм.в.), Странджа (между селата Кладара, Граматиково, Бродилово и границата), като подлес заедно с Rhododendron ponticum L., Ilex aquifolium L., Hypericum androsaemum L. и други в съобщества с Fagus orientale Lipsky, Fraxinus exselsior L., Carpinus betulus L., Sorbus torminalis Crantz4.
Карта показваща естественото разпространение на Лавровишната по флористични райони (оцветените в зелено)5:
Източните части на Балканския полуостров (но и планината Острозуб в Сърбия), Европейска Турция, Кавказ, Югозападна Азия. Култивирано и локално натурализирано в Западна и Южна Европа6.
Карта на общото разпространение на Лавровишната (в зелено е посочено естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен (натурализиран) от човека)7:
Декоративен парков и градински храст.
Отровно растение, но не и мезокарпът на плодовете.
В медицината се използват листата за получаване на лекарствената форма лавровишнова вода (Aqua laurocerasi).
Сдържат гликозида амигдалин8.
Дървесината на Лавровишната е със светложълта беловина и тъмнорозово ядро. Отличава се с много добри механични качества9.
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Вълев, Ст. 1973. Във: Флора на Народна Република България, том V. София.
3 Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.
4 Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.
5 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
6 Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.
7 Prunus laurocerasus L. | Plants of the World Online | Kew Science - посетен на 19 септември 2024 г.
8 Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.
9 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.