Испанска ела

Abies pinsapo

Снимки на Испанска ела (Abies pinsapo)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Испанска ела

Латинско име

Abies pinsapo Boiss. - чете се „а́биес пинса́по“¹.

Природозащитен статут и опазване

Испанката ела не е местен за България вид и НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие².

Описание и разпознаване

Испанската ела е вечнозелено дърво, достигащо височина до 25 метра и диаметър на ствола до 1 m.

Короната е ширококонусовидна и достига почти до основата на стъблото.

Кората е тъмносива, гладка, а при възрастните дървета е плочковидно напукана.

Младите клонки са голи, червено-кафяви.

Пъпките са заоблени и засмолени.

Листата са линейни, сравнително къси от 8 до 13 мм и 2-3 мм широки, твърди, сиво-зелени. Наредени са по цялата обиколка на клонката.

Мъжките генеративни органи са събрани в овални, тъмночервени реси.

Женските са цилиндрични шишарки, дълги 10-15 cm, с диаметър 4-5 cm, най-често групирани близо до върха.

Покривните люспи са значително по-къси от семенните.

Семето е дълго около 7 mm, тъмнокафяво и има светлокафяво крилце³.

Разпространение в България

Видът произхожда от Испания. В България се култивира главно като парково дърво⁴.

Общо разпространение

Естественият ареал е ограничен в южните части на Испания, от 1000 до 2000 м н.в., където образува чисти насаждения в по-високите части и смесени в по-ниските⁵.

Отглежда се успешно в Западна и Средна Европа.

Биология и екология

Испанската ела има сравнително бавен растеж. Не е взискателна към богатството на почвата и се развива успешно на песъчливи и сухи почви. Тя е топлолюбив и светлолюбив вид. Устойчива е на вредни газове в атмосферата⁶.