Червен бъз

Sambucus racemosa

Снимки на Червен бъз (Sambucus racemosa)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Червен бъз

Латинско име

Sambucus racemosa L. - чете се "самбу́кус рацемо́за"¹. Видовото име racemosa означава "гроздовиден"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Червеният бъз е листопаден храст или ниско дърво, висок 1,5-4 m. Стъблото силно разклонено. Клонките с червеникавокафява сърцевина, най-често дъговидно извити. Кората на старите клонки напукана, кафеникава, с елиптични брадавичести лещанки; на младите гладка, зелена. Листата 10-25 cm дълги, нечифтоперести, с 3-7 листчета, с ръбеста, до 3 пъти по-къса от дължината на листа гола до разпръснато ресничеста дръжка; листчетата 4-12 cm дълги, 1,5-4 cm широки, яйцевидни, яйцевидно ланцетни или елиптични, в основата почти клиновидни, на върха най-често постепенно дълго заострени, остро назъбени, с насочени напред зъбци. Съцветието 2,5-6 cm в диаметър, връхна, гъста, яйцевидна метлица. Цветовете с дръжки, развиват се едновременно с листата. Чашката с 2-6 mm дълги, обикновено езичести, тъпи, по-рядко триъгълни, заострени, с реснички, понякога и с жлезисти власинки зъбчета. Венчето 4-5 mm в диаметър, след цъфтежа извито назад, рано опадващо; делчетата елиптични или продъгловато яйцевидни, на върха тъпи до остри, понякога с няколко зъбчета, зеленикавожълти до сивобелезникави. Тичинките по-къси от венечните дялове; прашниците са жълти. Плодът е 4-5 mm дълъг, закръглен, червен. Семената тясно обратно яйцевидни, с една широко заоблена и две тесни, плоски стени. Цъфти май-август³.

Местообитание

Гористи и скалисти места в планините; между 900 и 2500 метра надморска височина⁴.

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Западна и Средна Стара планина, Знеполски район (Конявска планина), Витошки район (Витоша), Западни гранични планини (Осоговска планина), Рила, Западна Средна гора, Западни и Средни Родопи⁵.