Дюля

Cydonia oblonga

Снимки на Дюля (Cydonia oblonga)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Дюля, Обикновена дюля.

Латинско име

Cydonia oblonga Mill. - чете се "цидо́ниа обло́нга"¹.

Описание и разпознаване

Дюлата е неголямо дърво, 1,5-8 м високо или храст, със сива или червеникава кора. Младите клонки са обвити с гъста плъстена покривка, по-късно голи. Листата са прости, последователни, яйцевидни или овални, целокрайни, на върха тъпи или късо заострени, в основата си закръглени или слабо сърцевидни, 3-15 см дълги и 3,5-7 см широки, младите, покрити с гъст пласт власинки, който по-късно отгоре опадва. Листните дръжки са къси, 1,3- 2,0 см дълги, влакнести. Цветовете са единични, едри (до 65 мм в диаметър). Чашката е съставена от 5 листчета, жлезисто назъбени, запазващи се при плода. Венчелистчетата също са 5, 15-17 мм дълги, бели или розови, с по-тъмни розови жилки, обратнояйцевидни. Тичинките са 15-25, най-често около 20, разположени в три кръга, с виолетови дръжки и жълти прашници. Плодникът е образуван от 5 плодолиста, сраснали помежду си и с вътрешната стена на цветното легло. Яйчникът е долен, 5-гнезден, с многочислени, двуредно разположени семепъпки, с 5 свободни, в основата си гъсто влакнести стълбчета, с топчести близалца. Плодът е лъжлив месестата му част е образувана от разрастването на цветното дъно; в нея е включен същинският плод (средната, вътрешна част със семенните гнезда и семената). По форма плодовете са крушовидни или ябълковидни, отначало силно мъхнати, по-късно голи, лимоненожълти или зеленикавожълти, на върха си със запазени чашелистчета, ароматични, с тегло, обикновено докъм 200 г, но често надминаващи и 1 kg, с многочислени каменисти клетки. Дюлевите плодове за разлика от ябълковите и крушовите нямат дръжка. Те са закрепени направо на къси клончета (погрешно наричани дръжка), по които има по няколко пъпки. Узрелите дюлеви плодове се откъсват лесно от клончетата. Семената са сплескани, червено-кафяви, до 10 мм дълги, със слузеста обвивка. Цъфти април-май².

Разпространение и любопитни обостоятелства

В диво състояние дюлята се среща в Северен Иран и в горите на Азербайджан, Грузия, Талиш и Средна Азия Туркмения и там е станало окултуряването ѝ. В Мала Азия и Южна Европа, включително и у нас, тя се среща само като културно и подивяло растение. От Кавказ дюлята преминала в Мала Азия по времето, когато там е съществувала хетската държава, откъдето попаднала при древните елини. В Гърция тя била позната вече около 650 г. пр. Хр., като се е знаело, че е пренесена от Изток. За Гърция се споменава от Теофраст като културно и подивяло растение, а за Сицилия от гръцкия поет Стезихор (600 г. пр. н. е.). Още преди Христа дюлята била пренесена от Гърция в Рим. В I в. след Р. Хр. римският писател Плиний Стари съобщава за 6 сорта дюли. От Италия постепенно се пренася в другите европейски страни с по-мек климат. От гръцкото название на дюлята "мели мелон" (т. е. "медена ябълка") произхожда и международната дума мармалад.

Интересно е да се отбележи, че мнозина са склонни да виждат в плода дюля "ябълката на раздора", за която спорели три богини; когато те предложили на Парис, сина на троянския цар Приам, да реши коя от тях е най-хубавата, той присъдил ябълката на Афродита. Ако действително под "ябълка на раздора" трябва да се разбира плодът дюля, това говори за дълбоката древност на нейната култура, съществувала поне 1000 г. пр. Хр.

Сега дюлята се отглежда в много страни - Средиземноморието, в по-голямата част от Европа, като на север достига до Шотландия и Норвегия (63°51 с. ш.), в Съединените щати главно в щатите Калифорния, Охайо, Пенсилвания и др. и даже в Япония. Във всички страни, където се отглежда, дюлята има второстепенно значение в овощарството и заема малък процент от площите на овощните насаждения.

По нашите земи дюлята е била позната вероятно от дълбока древност. Б. Стефанов (1940) смята, че тя е била позната на старите траки, които предали културата на дошлите по-късно на Балканския полуостров народи, на първо място на славянските племена³.

Разпространение в България

Култивирано по дворовете и градините в цялата страна, в планински райони до 1400 м надм. в., на места подивяло⁴.

Значение

Плодовете на дюлята, макар да имат своеобразен приятен аромат, почти не се употребяват директно поради твърдите каменисти клетки. През време на лагеруването в дюлевия плод, както в плода на крушата, протича процес на делигнификация на каменистите клетки и той става сочен.

Дюлевите плодове са ценна суровина за преработка във висококачествени компоти, конфитюри, желета, сладка, сокове и др. Тези плодове се събират главно през октомври и голяма част от тях могат да се съхраняват до декември, което създава възможност за удължаване на работния период. Отпадъците от преработването на дюлевите плодове дървенистата средна част и семената, са изходен материал - за добиване на пектин.

Месестата част от плодовете на дюлята съдържа 8,75-12,60% захари, от които фруктоза 5,97-9,25%, глюкоза 2,77-3,31% и захароза 1,16-2,58%; от киселините са установени ябълчната 0,20-0,28% и в по-малко количество - винената. Голямо е съдържанието на пектин- 1,25% и на дъбилни вещества 0,42-0,66%, на витамин С около 30 мг%, на етерично масло, на желязо 30 мг/кг и на мед 1,4 мг/кг.

Слузта, съдържаща се в семената на дюлята в количество до 20%, се използва в медицината под названието Mucilago Seminis Cydoniae като слабително средство, а в текстилното производство за придаване блясък на тъканите.

Декоративните форми (дюля пирамидална, пъстроцветна и др.), добре понасят подрязването и са годни за живи плетове. Дюлята широко се употребява за подложка при присаждане на круши, ябълки и други⁵.