БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Черна елша; Водна елха.
Alnus glutinosa (L.) Gaertner - чете се "алнус глутиноза".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Формира приоритетното за опазване в мрежата "НАТУРА 2000" природно местообитание 91E0 "Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)" (Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие)[1].
Черната елша е листопадно дърво високо до 20 (35) метра с цилиндрична корона. Кората при старите дървета сивокафява, плочковидно напукана; при младите гладка и лъскава, зеленокафява. Листата обратно овални, закръглени до овално елиптични, 4-9 cm дълги и 3-7 cm широки, на върха обикновено врязани, в основата най-често клиновидно стеснени. Мъжките и женските цветове са събрани в отделни съцветия върху едно растение. Развиват се преди разлистването. Мъжките цветове са събрани в съцветие тип реса. Те са връхно разположени, по 3-5 в грозд. През зимата, преди да цъфнат, са сбити и пурпурно-виолетови, при цъфтеж се удължават (дълги 4-12 cm), стават жълтеникави и рехави. Женските съцветия през зимата са тъмно пурпурни по-късно червени, около 5 mm дълги. Разцъфтелите съцветия са около 15 mm дълги, събрани в гроздовидни групи по 3 до 5, овално закръглени. При отсичане дървесината се оцветява оранжево. По корените на черната елша се образуват малки образувания съдържащи симбиотични организми. Цъфти февруари-април[2][3].
Край реките, в низините и долния планински пояс[4].
Видът е установен в цяла България между 0 и 1000 метра надморска височина[5].
Естественото разпространение включва Европа, Кавказ, Средиземноморието, Югозападна Азия, Западен Сибир[6].
Черната елша е горскостопанско, медоносно, фуражно и лечебно растение[7].
Дървесината на Черната елша е светлочервена, мека, лека и трайна във вода, поради което се използва за подводни строежи, а така също за мебели и стругарски изделия. Кората съдържа до 9% дъбилни вещества и се употребява за щавене на кожи. Дава червена, черна и жълта окраска за вълна и кожа. Има значение за пчелната паша като ранно пролетно цъфтящо растение. Използва се за укрепване на речни брегове, а така също и като декоративно дърво - създадени са градински форми[8].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Бяла ела (Търновско); Водна ела (Ихтиманско); Ѐлха (Малко Търновско); Ѐвла (Битолско); Елешка (Босилеградско); Ѐфла (с. Папрадица, Македония); Ехла (с. Бояна, Софийско); Лаговица (Самоковско); Обикновена елша[9].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Китанов, Б. 1966. В: Флора на Н. Р. България, том III. София.
[3] Vetvicka, V. 1999. Trees (a field guide).
[4] Китанов, Б. 1966. В: Флора на Н. Р. България, том III. София.
[5] Китанов, Б. 1966. В: Флора на Н. Р. България, том III. София.
[6] Китанов, Б. 1966. В: Флора на Н. Р. България, том III. София.
[7] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[8] Китанов, Б. 1966. В: Флора на Н. Р. България, том III. София.
[9] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.