Нар

Punica granatum

Снимки на Нар (Punica granatum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Нар, Калинка.

Латинско име

Punica granatum L. - чете се "пу́ника грана́тум"¹. Видовото име granatum означава "зърнест"².

Природозащитен статут

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Нарът най-често се среща като листопаден храст, по-рядко като малко дърво, до 5 м високо.

Листата са прости, опадливи, срещуположни, само по младите леторасли последователни, по скъсените клонки събрани в снопчета, целокрайни, понякога по края вълновидно назъбени, продълговати, продълговато-ланцетни или ланцетни, голи, 2-8 см дълги, 0,6-1,5 см широки, лъскави.

Цветовете са едри, правилни, двуполови, единични, на къса дръжка в пазвите на листата към върховете на клонките, 2,0-4,5 см в диаметър.

Чашката е кожеста, червеникава, 1-2 см дълга, с 5 до 8 сраснали в долната си част дебели чашелистчета, в горната си свободна част завършващи с триъгълни дялове, 5-7 мм дълги.

Венчелистчетата са също 5-8, ярко червени, 3,5-5,0 см дълги.

Тичинките са многобройни, с жълти прашници.

Плодникът е образуван от 5-8 плодолиста, с долен яйчник, като гнездата в него са разположени в два етажа долният от 3 гнезда, а горният от 6-9 гнезда.

Плодът е кълбеста до 10 см в диаметър яркочервена многосеменна ягода с кожест околоплодник, на върха с втвърдените листчета на чашката, вътре разделена чрез вертикални ципести преградки на отделни части.

Многобройните семена са 8-14 мм дълги и са скрити в сочното месо - полезната за човека част на плода, която се образува от метаморфозирания интегумент на семепъпката, т. е. то е част от семенната обвивка³.

Цъфти май-август, плодоноси септември-октомври.

Разпространение в България

В България се култивира в южните, топли части на страната и по Черноморието като плодно и декоративно дърво, на някои места почти подивяло⁴.

Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Нара (със зелено е показано естественото разпространение, а с лилаво, където е въведен (подивял)⁵:

Punica granatum

Нарът в Библията

Нарът е библейско растение. Първото споменаване на Нар е в глава 13 от свещената книга Числа, когато св. пророк Мойсей Боговидец изпраща разузнавачи да огледат Обетованата земя, като пророкът им заръчал: "Бъдете смели и вземете от плодовете на земята" (Числа 13:21). В изпълнение на заръката: "Те отидоха и обгледаха земята от пустиня Син дори до Рехов, близо до Емат; и отидоха в южната страна и стигнаха до Хеврон ... и стигнаха долина Есхол, (и я обгледаха) и там отрязаха лозова пръчка с един грозд, и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини; те нарекоха това място долина Есхол, поради грозда, що отрязаха там синовете Израилеви." (Числа 13:22-25).

В книга Второзаконие, когато се описва Обетованата земя, наред с другите ѝ блага са споменати и наровете ѝ: "Защото Господ, Бог твой, те води в добра земя, в земя, дето из долини и планини извират водни потоци, извори и езера, в земя, (дето) има жито, ечемик, лозя, смоковници и нарове; в земя, дето има маслинени дървета и мед; земя, в която ще ядеш хляба си без оскъдност и от нищо няма да имаш нужда, - в земя, дето камъните са желязо, и от планините на която ще копаеш мед" (Второзаконие 8:7-9 ).

Изображения на Нар са използвани в украсата на Соломоновия храм в Йерусалим (3Царства 7:18).

Стопанско значение

Нарът е едно от най-старите културни дървесни растения. Познат е на народите от най-дълбока историческа древност, тъй като е имал вече наименование в санскритския език, което дава основание да се счита, че има вероятно предисторически произход. Споменава се в Стария завет. В Египет е бил известен 2500 г. пр. Хр. Там в гробницата при Тел ел Амарна от времето на фараона Аменхотеп IV (1375-1358 г. пр. Хр.) се намира най-древното изображение на нар. Отглеждан е бил и от древните гърци, а вероятно и от старите траки, когато е бил въведен по нашите земи⁶.

Нарът се отглежда като плодово и декоративно растение с яркочервени цветове. От големите колкото ябълка плодове най-често се приготвят сокове, понеже суровите нарове се ядат доста трудно поради семената, които се намират в месестата част. Този сок е извънредно ценен — той съдържа 8,22-19,7% монозахариди (глюкоза 4,83-10,57%), 0,2-9,05% чиста лимонена киселина и голямо количество витамин С. Сокът се използва както непосредствено, така и за приготвяне на сиропи. Стерилизираният и подсладен сок от нар представлява полезната и вкусна напитка гренадин; от сока се приготвят също вино и пунш. Сокът на нара се използва (в Азербайджан) за получаване на значителни количества отлична кристална лимонена киселина. В Кавказ наровият сок се сгъстява и от него се приготвя знаменитата кавказка напитка нар-шараб. Сокът от нар с успех замества лимона и мнозина предпочитат (в Кавказ) да пият чай с такъв сок. От сгъстения чрез изваряване сок и пресуване се получава продукт, подобен на петмез, в който количеството на захарта достига до 84%. Този петмез може да се запази до няколко години⁷.

Плодовете на Нара се влагат и в различни ястия от близкоизточната кухня⁸.

Кората на плодовете съдържа до 32,66% дъбилни вещества и поради това се използва в народната медицина под форма на горещ чай срещу диария, а така също в кожарството, за обработване на най-фини кожи. Кората се използува и за боядисване на вълна и килими в кафяв цвят, за което при Азербайджанската академия на науките е изработен специален метод. От нея се получава и лимонена киселина. Цветовете на нара се използват за боядисване на вълна и коприна. Кората на стъблата (Cortex granati) съдържа до 28% дъбилни вещества и алкалоиди и действува глистогонно, понеже съдържа антихелминтните гликозиди пелетрин и гранатонин⁹.