БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Нар

Punica granatum

Снимки на Нар (Punica granatum)

Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum Punica granatum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Нар, Калинка.


Латинско име

Punica granatum L. - чете се "пу́ника грана́тум"1. Видовото име granatum означава "зърнест"2.


Природозащитен статут

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Нарът най-често се среща като листопаден храст, по-рядко като малко дърво, до 5 м високо.

Листата са прости, опадливи, срещуположни, само по младите леторасли последователни, по скъсените клонки събрани в снопчета, целокрайни, понякога по края вълновидно назъбени, продълговати, продълговато-ланцетни или ланцетни, голи, 2-8 см дълги, 0,6-1,5 см широки, лъскави.

Цветовете са едри, правилни, двуполови, единични, на къса дръжка в пазвите на листата към върховете на клонките, 2,0-4,5 см в диаметър.

Чашката е кожеста, червеникава, 1-2 см дълга, с 5 до 8 сраснали в долната си част дебели чашелистчета, в горната си свободна част завършващи с триъгълни дялове, 5-7 мм дълги.

Венчелистчетата са също 5-8, ярко червени, 3,5-5,0 см дълги.

Тичинките са многобройни, с жълти прашници.

Плодникът е образуван от 5-8 плодолиста, с долен яйчник, като гнездата в него са разположени в два етажа долният от 3 гнезда, а горният от 6-9 гнезда.

Плодът е кълбеста до 10 см в диаметър яркочервена многосеменна ягода с кожест околоплодник, на върха с втвърдените листчета на чашката, вътре разделена чрез вертикални ципести преградки на отделни части.

Многобройните семена са 8-14 мм дълги и са скрити в сочното месо - полезната за човека част на плода, която се образува от метаморфозирания интегумент на семепъпката, т. е. то е част от семенната обвивка3.

Цъфти май-август, плодоноси септември-октомври.


Разпространение в България

В България се култивира в южните, топли части на страната и по Черноморието като плодно и декоративно дърво, на някои места почти подивяло4.


Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Нара (със зелено е показано естественото разпространение, а с лилаво, където е въведен (подивял)5:

Punica granatum


Нарът в Библията

Нарът е библейско растение. Първото споменаване на Нар е в глава 13 от свещената книга Числа, когато св. пророк Мойсей Боговидец изпраща разузнавачи да огледат Обетованата земя, като пророкът им заръчал: "Бъдете смели и вземете от плодовете на земята" (Числа 13:21). В изпълнение на заръката: "Те отидоха и обгледаха земята от пустиня Син дори до Рехов, близо до Емат; и отидоха в южната страна и стигнаха до Хеврон ... и стигнаха долина Есхол, (и я обгледаха) и там отрязаха лозова пръчка с един грозд, и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини; те нарекоха това място долина Есхол, поради грозда, що отрязаха там синовете Израилеви." (Числа 13:22-25).

В книга Второзаконие, когато се описва Обетованата земя, наред с другите ѝ блага са споменати и наровете ѝ: "Защото Господ, Бог твой, те води в добра земя, в земя, дето из долини и планини извират водни потоци, извори и езера, в земя, (дето) има жито, ечемик, лозя, смоковници и нарове; в земя, дето има маслинени дървета и мед; земя, в която ще ядеш хляба си без оскъдност и от нищо няма да имаш нужда, - в земя, дето камъните са желязо, и от планините на която ще копаеш мед" (Второзаконие 8:7-9 ).

Изображения на Нар са използвани в украсата на Соломоновия храм в Йерусалим (3Царства 7:18).


Стопанско значение

Нарът е едно от най-старите културни дървесни растения. Познат е на народите от най-дълбока историческа древност, тъй като е имал вече наименование в санскритския език, което дава основание да се счита, че има вероятно предисторически произход. Споменава се в Стария завет. В Египет е бил известен 2500 г. пр. Хр. Там в гробницата при Тел ел Амарна от времето на фараона Аменхотеп IV (1375-1358 г. пр. Хр.) се намира най-древното изображение на нар. Отглеждан е бил и от древните гърци, а вероятно и от старите траки, когато е бил въведен по нашите земи6.

Нарът се отглежда като плодово и декоративно растение с яркочервени цветове. От големите колкото ябълка плодове най-често се приготвят сокове, понеже суровите нарове се ядат доста трудно поради семената, които се намират в месестата част. Този сок е извънредно ценен — той съдържа 8,22-19,7% монозахариди (глюкоза 4,83-10,57%), 0,2-9,05% чиста лимонена киселина и голямо количество витамин С. Сокът се използва както непосредствено, така и за приготвяне на сиропи. Стерилизираният и подсладен сок от нар представлява полезната и вкусна напитка гренадин; от сока се приготвят също вино и пунш. Сокът на нара се използва (в Азербайджан) за получаване на значителни количества отлична кристална лимонена киселина. В Кавказ наровият сок се сгъстява и от него се приготвя знаменитата кавказка напитка нар-шараб. Сокът от нар с успех замества лимона и мнозина предпочитат (в Кавказ) да пият чай с такъв сок. От сгъстения чрез изваряване сок и пресуване се получава продукт, подобен на петмез, в който количеството на захарта достига до 84%. Този петмез може да се запази до няколко години7.

Плодовете на Нара се влагат и в различни ястия от близкоизточната кухня8.

Кората на плодовете съдържа до 32,66% дъбилни вещества и поради това се използва в народната медицина под форма на горещ чай срещу диария, а така също в кожарството, за обработване на най-фини кожи. Кората се използува и за боядисване на вълна и килими в кафяв цвят, за което при Азербайджанската академия на науките е изработен специален метод. От нея се получава и лимонена киселина. Цветовете на нара се използват за боядисване на вълна и коприна. Кората на стъблата (Cortex granati) съдържа до 28% дъбилни вещества и алкалоиди и действува глистогонно, понеже съдържа антихелминтните гликозиди пелетрин и гранатонин9.



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Китанов, Б. 1986. Културните растения в България, издателство "Наука и изкуство", София.

4 Ганчев, Ив. 1970. Във: Флора на Народна Република България, том VII, София.

5 Punica granatum L. | Plants of the World Online | Kew Science.

6 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

7 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

8 К. Методиев - лични наблюдения.

9 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.


Punica granatum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2024 BGflora.net