Череша

Prunus avium

Снимки на Череша (Prunus avium)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Череша, Дива череша.

Латинско име

Prunus avium L. - чете се "пру́нус а́виум"¹. Латинското име буквално означава "птича слива". Често се среща и с името (синонима) Cerasus avium.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Черешата е листопадно дърво. Културната череша има стъбло, което обикновено достига до 12-15 м, с рядка, пирамидална корона и етажно разположение на клоните. Дивите горски черешови дървета имат право, високо стъбло, достигащо до 25-30 м и изравняващо се с околните буки и дъбове. Кората на стъблото и дебелите клони е тъмносива до тъмнокафява, като горният ѝ пласт се бели пръстеновидно. Листата са едри, 8-16 см дълги и 4-8 см широки, удълженоелипсовидни, обратно яйцевидни до яйцевидни, със закръглена или клиновидна основа, заострен връх, едро, двойно напилен ръб, с дълга (26 см) дръжка с 1-2 приседнали едри, червеникави жлези в основата ѝ. Прилистниците са до 1 см дълги, линейни и жлезисто назъбени. Цветовете са едри, 2,5-3,5 см в диаметър, по 2-6 в сенниковидни съцветия, на дръжки, дълги 2-5 см, в основата с ципести пъпкови люспи. Хипантият е делвовиден. Чашелистчетата са възтъпи, целокрайни, обърнати назад; венчелистчетата са бели. 9-15 мм дълги, закръгленояйцевидни, в основата изведнъж стеснени, на върха често разцепени, при прецъфтяването розови. Тичинките са много - до 30. Плодникът е с горен яйчник. Плодовете са кълбести, тежки от 3 до 10, при някои сортове - до 13-15 грама. Плодовете са доста разнообразно оцветени - тъмночервени до черно-червени, ярко червени, розови, кремавожълти, лъскави и са сладки. Костилката е полукълбеста, гладка. Дивите череши в Западна България дават ситни като грах кисело-горчиви плодове. Дивите череши в Източна Стара планина дават по-едри, сладки плодове, които се консумират от местното население. Цъфти април-май³.

Местообитание

Диворастящата череша расте по склонове на долини и хълмове в зоната на широколистните и смесените иглолистно-широколистни гори в предпланинските и планинските раиони⁴.

Разпространение в България

Разпространено, докъм 1000 — 1200 м надм. в. (на някои места и до 2000 м надм. в.). Като културно плодно дърво се отглежда с различни сортове почти във всички части на страната⁵.

Общо разпространение

Централна и Южна Европа, Западен Сибир, Средиземноморието, Югозападна Азия, Кавказ, Северна Африка⁶.

Значение

Ценно плодно, медоносно, медицинско и декоративно дърво, отглеждано с множество сортове⁷.

Любопитно

Една от най-отличителните особености, по която черешата се различава от вишната са червеникавите жлези, разположени в основата на листната дръжка. Всъщност те представляват нектарни жлези (нектарници), но вместо да се намират в цветовете, както обикновено, са разположени върху листните дръжки, поради което в науката подобни нектарни жлези се наричат екстрафлорални нектарници (extrafloral nectaries), т. е. извънцветни нектарници. Тези нектарници, както и разположените в цветовете, произвеждат нектар, с който се хранят насекоми. Най-често тези насекоми са различни видове мравки, но също и калинки и други бръмбари, оси и др. Смисълът на тези нектарници е защитен - мравките (и други хищници), привлечени от нектара, пазят листата на черешата от листоядни насекоми⁸.