БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Череша

Prunus avium

Снимки на Череша (Prunus avium)

Prunus avium Prunus avium Prunus avium Prunus avium Prunus avium Prunus avium Prunus avium Prunus avium Prunus avium Prunus avium Prunus avium

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Череша, Дива череша.


Латинско име

Prunus avium L. - чете се "пру́нус а́виум"1. Латинското име буквално означава "птича слива". Често се среща и с името (синонима) Cerasus avium.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Черешата е листопадно дърво. Културната череша има стъбло, което обикновено достига до 12-15 м, с рядка, пирамидална корона и етажно разположение на клоните. Дивите горски черешови дървета имат право, високо стъбло, достигащо до 25-30 м и изравняващо се с околните буки и дъбове. Кората на стъблото и дебелите клони е тъмносива до тъмнокафява, като горният ѝ пласт се бели пръстеновидно. Листата са едри, 8-16 см дълги и 4-8 см широки, удълженоелипсовидни, обратно яйцевидни до яйцевидни, със закръглена или клиновидна основа, заострен връх, едро, двойно напилен ръб, с дълга (26 см) дръжка с 1-2 приседнали едри, червеникави жлези в основата ѝ. Прилистниците са до 1 см дълги, линейни и жлезисто назъбени. Цветовете са едри, 2,5-3,5 см в диаметър, по 2-6 в сенниковидни съцветия, на дръжки, дълги 2-5 см, в основата с ципести пъпкови люспи. Хипантият е делвовиден. Чашелистчетата са възтъпи, целокрайни, обърнати назад; венчелистчетата са бели. 9-15 мм дълги, закръгленояйцевидни, в основата изведнъж стеснени, на върха често разцепени, при прецъфтяването розови. Тичинките са много - до 30. Плодникът е с горен яйчник. Плодовете са кълбести, тежки от 3 до 10, при някои сортове - до 13-15 грама. Плодовете са доста разнообразно оцветени - тъмночервени до черно-червени, ярко червени, розови, кремавожълти, лъскави и са сладки. Костилката е полукълбеста, гладка. Дивите череши в Западна България дават ситни като грах кисело-горчиви плодове. Дивите череши в Източна Стара планина дават по-едри, сладки плодове, които се консумират от местното население. Цъфти април-май3.


Местообитание

Диворастящата череша расте по склонове на долини и хълмове в зоната на широколистните и смесените иглолистно-широколистни гори в предпланинските и планинските раиони4.


Разпространение в България

Разпространено, докъм 1000 — 1200 м надм. в. (на някои места и до 2000 м надм. в.). Като културно плодно дьрво се отглежда с различии сортове почти във всички части на страната5.


Общо разпространение

Централна и Южна Европа, Западен Сибир, Средиземноморието, Югозападна Азия, Кавказ, Северна Африка6.


Значение

Ценно плодно, медоносно, медицинско и декоративно дърво, отглеждано с множество сортове7.



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Закон за биологичното разнообразие.

3 Китанов, Б. 1986. Културните растения в България. Издателство "Наука и изкуство". София.

4 Вълев, Ст. 1973. Във: Флора на Народна Република България, том V, София.

5 Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.

6 Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.

7 Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.



Prunus avium in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2021 BGflora.net