Бодлив (Сребрист) смърч

Picea pungens

Снимки на Бодлив смърч (Picea pungens)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Бодлив смърч, Сребрист смърч.

Латинско име

Picea pungens Engelm. - чете се "пи́цеа пу́нгенс"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Бодливият смърч е дърво, до 50 м високо и с до 1,5 м диаметър на стъблото, с конусовидна корона, образувана от хоризонтални клони.

Младите клонки голи, оранжевочервени. Пъпките едри, със завити назад люспи.

Иглите 20-30 мм дълги, четириръбести и силно бодливи, с по 3-6 белезникави ивици от всяка страна, зелени или сребристи, впоследствие позеленяващи. Разположени са гъсто спирално върху клонките и затова стърчат на всички страни.

Зрелите шишарки 8-10 X 2-3 см, с цилиндрична форма, първоначално зеленикавожълти, впоследствие светлокафяви.

Шишарковите люспи тънки, длъгнесто ромбични, по ръба ситно вълновидно нарязани, често на върха си врязани.

Семето около 3 мм дълго, сивокафяво, с крило, дълго около 12 мм.

Цъфти през май^2.

Местообитание

Отлежда се като декоративно. Не е придирчив спрямо климатичните и почвените условия. Сравнително добре понася градския дим и замърсен въздух³.

Разпространение в България

Отглежда се в парковете и градините. Произхожда от областта на Скалистите планини в Северна Америка, където расте на 2000-3000 м надм. височина⁴.

Значение

Отглежда се като украсно растение - краси със сребристите си листа. Известни са много разновидности (култивари)⁵.

Вижте още

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Стоянов, Н. 1963. Флора на Народна Република България, том I, София.

3 Стоянов, Н. 1963. Пос. източник.

4 Стоянов, Н. 1963. Пос. източник.

5 К. Методиев.

Picea pungens in English