Триразделнолистен ериолобус, Демишкен.
Eriolobus trilobatus M. J. Roem. - чете се "ериолобус трилобатус".
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[1]. Съгласно закона, за Триразделнолистния ериолобус е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен"[2]. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
."Ограниченото разпространение и липсата на естествено възобновяване. Потенциална заплаха са пожарите в сухите хабитати, в които се среща видът."
Листопадно дърво, високо до 10 m, короната овална до разперена. Листата със сърцевидна основа, дълбоко триделни, по ръба назъбени, дълги 5–7 cm. Цветовете по 6–8 в сенниковидни съцветия, бели, 3–4 cm в диаметър, ароматни. Чашелистчетата и венчелистчетата по 5, тичинките 20–30. Плодовете продълговатояйцевидни до сферични, светложълти, с каменисти клетки, ядливи след угниване, тръпчиви. Цъфти май-юни, плодоноси септември-октомври. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена[4].
Среща се в ксеротермни (т. е. сухи) разредени широколистни гори и в покрайнините им. В България са известни 2 дървета, на около 3 km едно от друго. В миналото е имало още едно дърво в района. Дърветата плодоносят и семената са жизнеспособни, но няма естествено възобновяване[5].
На територията на България находището е разположено във флористичен район Източни Родопи, в землището на с. Белополяне, местност „Ливадите” и местност „Даневата чешма”, община Ивайловград. Установени са 2 дървета:
• Едно дърво в местността „Даневата чешма“ - 244 m надм. в., на 3 km югозападно от с. Белополяне, 200 m. южно от шосето за с. Одринци.
• Второто дърво в местността „Ливадите” - 188 m надм. в., е на 5 km югозападно от с. Белополяне и 1 km южно от шосето за с. Одринци[6].
Източното Средиземноморие (Североизточна Гърция, Сирия, Израел, Ливан, България)[7].
Опрашването се извършва от насекоми, предимно пчели. Ако се съди по богатото плодоношение то е с висока ефективност.
Семенна продукция е 5-6 kg плодове от един индивид. Плодовете са сферични, 1.5 – 3 сm в диаметър, всеки с 3-5 семена. Най често са развити 4 семена. Плодоношението в проучените сезони варира от 1 kg до 6 kg. Формират се приблизително по 1800-2000 фертилни семена.
Кълняемостта на семената е висока – 90% при двукратна проверка в лабораторни условия[8].
За опазването на двете единствени дървета от вида в България са обявени две защитени местности в землището на с. Белополяне, общ. Ивайловград: „Находище на Триразделнолистен ериолобус – Ливадите” и „Находище на Триразделнолистен ериолобус – Даневата чешма”[9].
Авторът (К. Методиев) благодари на Владимир Трифонов - главен експерт в РИОСВ-Хасково, с чиято помощ бяха направени снимките на Триразделнолистения ериолобус.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[3] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[4] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[5] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[6] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[7] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[8] Димитър Пеев & Наталия Въльовска – Попова. 2015. План за действие за опазване на растителния вид Триразделнолистен ериолобус - МОСВ.
[9] К. Методиев.