БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Скоруша

Sorbus domestica

Снимки на Скоруша (Sorbus domestica)

Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica Sorbus domestica

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Скоруша (произнася се ско́руша[1][2]), Оскруша (произнася се о́скруша[3]).


Латинско име

Sorbus domestica L. - чете се "со́рбус доме́стика".[4] Видовото име domestica означава "домашен", прен. "културен".[5]


Природозащитен статут и заплахи

Скорушата НЕ е защитен вид по смисъла на чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие[6] и не е включена в Червената книга на Република България.

Съгласно Регистърът на вековните дървета в България седем Скорушови дървета в нашата страна са обявени за вековни[7] и като такива са защитени от Глава пета на Закона за биологичното разнообразие.

Според Европейският атлас на горските дървесни видове:[8]

"В цяла Европа видът е много рядък и неговото генетично разнообразие е застрашено, главно поради намаляване на индивидите и увреждане на местообитанията му вследствие човешките дейности."


Описание и разпознаване

Скорушата е листопадно дърво, достигащо височина 20 метра. С разперени клони и широко пирамидална или сферична корона. Стволът в обхват (диаметър) 80-130 см, с грапава, надлъжно напукана, сива кора. Кората на младите клони и клонките маслиненосива или червено кафява. Пъпките голи, лепкави и на върха мъхнати. Листата сложни, перести, до 20 см дълги, остри, с (6) 7-8 (9) двойки листчета; листчетата от 3 до 5 см дълги и 1-2 см широки, продълговати, остро назъбени, отгоре с разпръснати власинки до голи, тъмнозелени, отдолу, както и листните дръжки белезникаво зелени, отначало наплъстено влакнести, по-късно голи. Съцветието широко пирамидално, разклонено, 6-10 см в диаметър, с наплъстени оси. Цветовете 16-18 мм в диаметър. Цветното легло (хипантият) бяло влакнесто. Чашелистчетата триъгълни, заострени, по-дълги, отколкото широки, бяло наплъстени. Венчелистчетата бели или слабо розови, яйцевидни, дълги от 5 до 6,5 mm, с къси нокътчета с реснички в основата си. Тичинките 15-20 на брой. Плодниците 5, сраснали в основата с цветното легло, към върха с власинки; стълбчетата 5, сраснали в основата си. Плодовете са събрани по 7-8 в плодоносни кичури (съплодия). При отделни дървета и през благоприятни години броят на плодовете в съплодие достига 10-12, дори 14. Плодовете са обратно яйцевидни до сферични или крушовидни, жълти или червенокафяви, откъм огрятата страна с червени точки, месести. Дължината на плодовете е от 19,3 до 33,0 mm, средният им диаметър е от 21,3 до 31,4 mm, и средната им маса е от 5,1 до 19,6 g. Плодът на Скорушата е тип лъжлив, тъй като външната му месеста част се образува от разрастването на цветното легло, а не от плодниците. Вътре в него се намира същинския плод. Той се състои от 5 семенни гнезда (камери) с гладки кожести стени, образувани от 5-те плодолиста. От наличните 10 семепъпки се образуват от 2 до 5 семена на плод, по изключение до 7-8. Семената са кафяви, сърповидно извити. Месестата част на лъжливите плодове често с каменисти клетки, докато са зелени силно тръпчива, при узряване мека и сладка. Цъфти април-май.[9][10]

От близкия вид - Офиката (Sorbus aucuparia) се различава по броя на лисчетата в сложните листа. При Скорушата са от 7 до 9 двойки, а при Офиката са от 5 до 7. Пъпките на Скорушата са голи и лепкави, а при Офиката са наплъстени и не са лепкави. Кората при Скорушата е напукана, а при Офиката е гладка. Стълбчетата в цвета при Скорушата са 5, а при Офиката са 3-4. Зрелите плодове при Скорушата са с диаметър над 15 mm (най често от 25-30 mm), а при Офиката до 15 mm.[11]


Местообитание и екологични особености

Редки гори, покрай горски поляни, ливади и долове, край овчарски кошари, по-рядко в дворни места и градини - пренесени от природата. В България расте главно в съседство с дъбови гори, върху средно дълбоки до дълбоки, богати, свежи и влажни почви.[12] Предпочита топъл и умерен климат, но издържа и до минус 25°C, минус 30°C и понася късни студове. Може да расте на сухи места и е издръжлива на суша. Изисква минимум 500 mm валежи годишно. Понася различни почви, но предпочита слабо кисели до слабо алкални. Силно взискателна е към светлината - не понася засенчване, поради което е с ниска конкурентоспособност, спрямо другите дървесни видове.[13]


Разпространение в България

Според обобщаващата ботаническа литература се среща в цялата страна до 1000 m надморска височина[14][15], но с оглед рядкото ѝ разпространение, а и съгласно картата по-долу, разпространението на Скорушата в страната трябва да се преоцени.


Общо разпространение

Централна и южна Европа, по-специално на Балканския полуостров, Италия и южна Франция, рядко в Северна Африка и Западна Азия.[16]

Карта на общото разпространение на Скорушата[17]:

Sorbus domestica


Биологични особености

Листопадно дърво, достигащо възраст 400[18] и дори 600 години[19][20]. Дървото на снимките в сайта е обявено за вековно дърво и според заповедта за обявяване, тази Скоруша е на възраст над 150 години.[21] Листата се развиват заедно с цветовете. Листопадът настъпва есента от последната десетдневка на октомври до средата на ноември, като преди това листата се оцветяват в червено, жълто-оранжево и кафяво[22].

Цъфти от последната десетдневка на април до средата на май. Цъфтежът на цялото дърво продължава две седмици, а на отделен цвят 3-4 дни. Началото на цъфтежа и неговата продължителност зависят от температурата на въздуха. Опрашването се извършва от насекоми, главно от пчели. Възможно е и самооплождане на цветовете.[23]

Според българската изследователка на вида П. Мондешка Скорушата се размножава главно чрез семена[24], според авторите на European Atlas of Forest Tree Species видът често се размножава и вегетативно чрез коренови издънки[25]. Дървото, което е снимано тук, нямаше коренови издънки.[26] Плододаването при Скорушата започва късно, според различните източници от 8-10 до 40 годишна възраст. Наблюденията от района на град Троян, показват, че дърветата плододават обикновено през година. Плодовете имат удължен период на узряване, достигащ 2-2,5 месеца. Изследвания и опити в България показват, че след престой (стратифициране) за период 98-111 дни, при температура между 0°C и 6°C, семената имат кълняемост между 28,89% и 96% при различни дървета.[27] Присаждането е ефективно само върху семеначета от Скоруша.[28] Размножителната способност на вида е ниска.[29][30]


Значение и стопанско приложение

Скорушата е декоративно, овощно, медоносно, лечебно и горскостопанско дърво.[31] Всяко от приложенията и значенията е разгледано по-долу.


Скорушата като декоративно дърво

Скорушата е украсно (декоративно) дърво, поради големите размери, които достига, правилната корона, красивите си сложни листа, които се обагрят в различни цветове есента и поради не по-малко красивите си и разнообразни плодове.[32] Ще цитираме тук описанието на окраската на плодовете направено от изследователката на Скорушата Пенка Мондешка: "Оцветяването на плодовата кожица също е много разнообразно. Основният ѝ цвят обикновено е светло зелен, жълто-зелен или жълт. Често е покрит с руменец от слаб, едва забележим и обхващащ малка част от плода до интензивен, покриващ понякога и целия плод. Руменецът бива точковиден, размит, на пламъци, във вид на мрежи и повлекла, а по цвят светло розов, ален, червен, червено-кафеникав, кармъзеночервен, малинов, лилаво-червен, антоцианов и всички преходи между тези цветове. Разнообразието е толкова богато, че едва ли е възможно неговото точно описание. Плодовете на форми № 47 и 66 почти изцяло са покрити с размит пурпурен руменец върху светложълт основен цвят. Това са не само най-интензивно оцветените, но и най-красивите плодове, които сме срещали. Същото с особена сила важи за плодовете на форма № 66, които на пръв поглед приличат повече на череши, отколкото на скоруши."[33]


Скорушата като овощно (хранително) дърво

За храна се използват плодовете на Скорушата, които са претърпели така нареченото благородно гниене. Неугнилите плодове имат лимоненожълто плодово месо със силно изразен тръпчив вкус, поради което са непригодни за ядене. След като започне благородното гниене, плодовото месо омеква, става кафеникаво на цвят, нежно и при някои дървета е с много приятен вкус. Угниването продължава от 2 до 5 дни, понякога и повече. Някои плодове, въпреки угниването, имат тръпчив вкус и по-твърдо плодово месо с множество каменисти клетки. Най-добре е плодовете да се берат в пълна зрялост, т. е. когато при леко стръскване на клоните те опадват или вече са паднали на земята. Тогава и угниването им протича най-пълноценно и плодовото месо става нежно, приятно за консумация. От плодовете могат да се приготвят сладка, мармалади, мусове, компоти, както и да се ядат сушени[34], плодови вина и др. алкохолни напитки.[35]

Плодовете на скорушата са богати на захари. Проучване у нас, показва, че съдържанието на общи захари през отделните години в неугнилите плодове е от 12,44 до 15,50%, а при угнилите от 13,18 до 16,48%. С това захарно съдържание скорушите превъзхождат всички крушови и повечето от ябълковите сортове, отглеждани в страната. Най-високо е съдържанието на фруктоза (от 5,87 до 9,72% при неугнилите плодове и от 7,92 до 10,93% за угнилите), следвана от глюкозата (от 2,65 до 4,96% при неугнилите и от 4,01 до 7,51% при угнилите плодове) и захарозата (от 0,96 до 1,99% при неугнилите и от 0,33 до 0,62% при угнилите плодове).[36]

Наличието на органични киселини е от съществено значение за формиране в плодовете на вкусовите им качества. Общо взето, плодовете на скорушата са сравнително бедни на органични киселини. Съдържанието им варира от 0,67 до 1,1% за неугнилите и от 0,53 до 0,76% за угнилите плодове, т. е. с угниването киселинността намалява. При пълно покафеняване на плодовете киселинността спада до 0,25%, което вече се отразява неблагоприятно върху вкусовите качества на плодовете. Ето защо най-добре е плодовете да се консумират в началото на угниването, без да се чака пълното им покафеняване.[37]

Дъбилните вещества също оказват специфично влияние върху вкуса на плодовете. По-голямото им съдържание придава на плодовете тръпчив вкус. Съдържанието на дъбилни вещества в свежите плодове на скорушата е доста високо. В зависимост от сорта съдържанието на дъбилни и багрилни вещества е от 1,26 до 1,52%. При угниването тяхното количество намалява на 0,75 0,91%, за да стигне при пълното покафеняване до съвсем ниски стойности 0,04 - 0,06%, съпроводено и със силно намаляване на тръпчивостта до почти пълното ѝ изчезване. В скорушите дъбилните вещества са представени както от хидролизиращи се съставки, каквито са танините, така и от фенолни съединения, каквито са катехините. Потъмняването на плодовото месо при угниване на плодовете вероятно се дължи на окисляването на катехините. То е свързано с действието на някои ензими като полифенолоксидаза.[38]

Съдържанието на пектин е от 1,05 до 1,27% за неугнилите плодове и от 0,88 до 1,04% за угнилите. Съдържанието на целулоза е от 2,66 до 3,39% за неугнилите плодове и от 2,17 до 3,00% при угнилите. Минералните соли в неугнилите плодове са от 1,09 до 1,33%, а в угнилите - от 1,34 до 1,70%.[39]


Скорушата като медоносно растение

Цветовете на скорушата са медоносни - дават червеникав мед; получава се и листен мед.[40]


Скорушата като билка (лечебно растение)

Значителното съдържание на дъбилни вещества в твърдите, неугнили или в начало на угниване скорушови плодове е причина за използването им като затягащо средство. Те с успех се използват при стомашни разстройства колики и диарии, като регулират дейността на червата.[41]

Компоти от плодове на Скоруша с успех се използват при кашлици от простуден характер, включително при деца. За целта може да се използва и комбиниран чай от изсушени скоруши, шипки, киселици и трънки, който освен че облекчава кашлицата, е и ценна витаминозна напитка. Този чай се вари най-малко 10 - 15 минути. Трябва да се знае, че ако изсушените скоруши са цели, след омекването им е добре да се нарежат и отново да се поставят в чая. Така се постига по-пълно извличане на съдържанието им.[42]

Народната медицина препоръчва използването на кората от младите клонки на дървото за лечение на бъбречнокаменната болест.[43]


Дървесина на Скорушата

Дървесината е със специфичен червен цвят, твърда, еластична и много тежка (910 kg/m3)[44] с високо качество и се продава на висока цена[45]. Използва се за производство на фурнир, мебели, в стругарството[46] - за производство на дървени винтове, зъбни колела, лагери и приклади на оръжие.[47]



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: възкруша (Айтос); градинска скоруша; оскоруша; оскрушa (Софийско, Омуртаг, Сливен, Карнобат, Котленско); скороша; смръдлика (с. Бояна, Соф.); ювес.[48]


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Енциклопедия България, том VI.

[2] Така произнесе името и местен жител от с. Турия, откъдето са снимките в сайта - К. Методиев - собствено наблюдение.

[3] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.

[4] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

[5] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[6] Закон за биологичното разнообразие.

[7] Регистър на вековните дървета в България..

[8] Enescu, C. M., de Rigo, D., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Sorbus domestica in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e019db5+.

[9] Вълев, Ст. 1973. В: Флора на Народна Република България, том V, издателство на БАН, София.

[10] Мондешка, П. 1990. Скоруша, изд. Земиздат.

[11] Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.

[12] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[13] Enescu, C. M., de Rigo, D., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[14] Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.

[15] Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[16] Enescu, C. M., de Rigo, D., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[17] Enescu, C. M., de Rigo, D., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[18] Enescu, C. M., de Rigo, D., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[19] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[20] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[21] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[22] Заповед за обявяване на вековна Скоруша край с. Турия с код в регистъра № 1546..

[23] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[24] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[25] Enescu, C. M., de Rigo, D., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[26] К. Методиев - наблюдение на вековната Скоруша край село Турия от май 2021 г.

[27] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[28] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[29] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[30] Enescu, C. M., de Rigo, D., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[31] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[32] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[33] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[34] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[35] Enescu, C. M., de Rigo, D., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[36] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[37] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[38] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[39] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[40] Китанов, Б. 1986. Културните растения в България. Издателство "Наука и изкуство". София.

[41] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[42] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[43] Мондешка, П. 1990. Пос. източник.

[44] Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.

[45] Enescu, C. M., de Rigo, D., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[46] Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.

[47] Enescu, C. M., de Rigo, D., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[48] Б. Давидов, А. Явашев, Б. Ахтаров, 1939. Материали за български ботанически речник. София.



Sorbus domestica in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2021 BGflora.net