БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Черен бъз

Sambucus nigra

Снимки на Черен бъз (Sambucus nigra)

Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Черен бъз, Дървенист бъз, Свирчовина.


Латинско име

Sambucus nigra L. - чете се "самбукус нигра".


Описание и разпознаване

Черният бъз е листопаден храст или ниско дърво, високо 2-6 m със сива кора и мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, сложни нечифтоперести с 3-7 продълговато яйцевидни, заострени и назъбени листчета. Цветовете са жълтеникаво-бели, събрани в многоцветни щитовидни съцветия достигащи до 20 cm в диаметър. Чашката и венчето са 5 делни. Плодът е сферична, сочна, черновиолетова ягода, 5-6 mm в диаметър, най-често с 3 продълговати семена[1]. Цъфти април-юни.

Вижте също така описанието на червен бъз и бъзак (тревист бъз).


Местообитание

Черният бъз расте в храсталаци, гори и населени места, от 0 до 2300 метра надморска височина[2].


Разпространение в България

Установен е в цялата страна[3].


Общо разпространение

Европа, Западна Сирия, Северен Ирак, Западен Иран[4].


Значение

Черният бъз е техническо, багрилно, декоративно, лечебно, хранително, инсектицидно и медоносно растение[5].



Употребяеми части за лечебни цели (билки)

Цвят от черен бъз - Flos Sambuci nigri.

Плод от черен бъз - Fructus Sambuci nigri.

Лист от черен бъз - Folium Sambuci nigri.


Време и начин на бране на билките

Цвят от черен бъз - в края на пролетта и началото на лятото, когато започва цъфтежът. Да не се изчаква пълното разцъфтяване, защото венчето на голяма част от цветовете опадва при брането на съцветието. Брането се извършва в сухо време. Отрязват се целите съцветия с овощарска ножица[6].

Плод от черен бъз - в края на лятото и началото на есента (август-септември) при пълното узряване на плодовете, когато са черновиолетови отвън и тъмночервени отвътре. Ако плодовете се събират по-рано, много от тях са неузрели и занижават качеството на билката. Плодовете се събират, като се отрязват с нож или ножица заедно с общата дръжка. Набраните плодове се поставят в кошници или касети[7].

Лист от черен бъз - събират се през лятото (юни-юли), когато листата са напълно развити. Отрязва се целият лист с нож или ножица и от дръжка се откъсват съставните листчета[8].


Първична обработка на билките

Цвят от черен бъз - суши се на слънце върху рамки или други постелки. Не трябва да се оставя през нощта на открито, защото от нощната влага и сутрешната роса дрогата потъмнява. По-добре се суши в сушилня при температура не повече от 45° C. Съцветията са добре изсушени, когато цветните дръжки в най-дебелите части при огъване се чупят, а цветовете при стриване се разпрашават[9].

Плод от черен бъз - плодовете се разстилат за сушене на тънък пласт върху чисти площадки или в проветриви помещения върху застлан под или на рамки. Плодовете са добре изсушени, когато при стриване между пръстите не багрят[10].

Лист от черен бъз - събраните листа се разстилат за сушене на сянка в проветриви помещения, върху рамки и други постелки или на застлан с хартия под. В началото на сушенето се разбъркват и обръщат. Листата са добре изсушени, когато при прегъване се чупят[11].


Съдържание на билката

Цветовете съдържат флавоноловите гликозиди рутин, хиперозид и изокверцитрин, малко танини, слузни вещества, етерично масло и други[12].

Плодовете съдържат антоцианови гликозиди, производни на цианидина, органични киселини, смоли, захари, витамините В1, В2 и С, каротеноиди, пектини и минерални соли. В зелените плодове се съдържа цианогенният гликозид самбунигрин, който при узряването се разпада[13].

В листата са установени танини, флавоноиди и друрги[14].


Лечебно действие и приложение на билките

Основните действия на цветовете на черния бъз са потогонно, омекчително и диуретично. Използват се самостоятелно или в комбинация с други аналогично действащи билки под формата на запарка като средство за изпотяване при простудни заболявания (хрема, пресипнал глас, ангина, кашлица и др.). Прилага се при отоци, дължащи се на бъбречни и сърдечни заболявания, като увеличава диурезата и намаляват относителното тегло на урината без странични явления. Външно се използва за плакнене устата и за гаргара при възпалителни заболявания на устата и гърлото[15].

Плодовете на черния бъз имат главно слабително действие и се прилагат под формата на запарка или приготвен мармалад като меко слабително средство при запек. Счита се, че това се дължи на смолистите вещества и пектините, които се съдържат в тях. Мармалада се използва и като диуретично средство. Плодовете се използват и за боядисване на тъкани и багрене на течности - вина и безалкохолни напитки.

Листата се използват като отвара предимно външно за бани или лапи при ревматизъм, кожни обриви, хемороиди и подагра[16].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Други български народни наименования

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Базак (Карнобат); Бас (Петрич); Бо̀ойзел; Бо̀зен; Бо̀зай; Бо̀зел (Струмица); Бозе (Прилеп); Бозей (Велес); Бозел (Неготин, Щип); Бо̀зик; Бо̀зил; (Енидже, Гевгели); Боз (Охрид, Ресен, Серес, Битоля, Лерин, Кичево, Чепеларе; Бо̀зъл (Дойран); Бо̀злик (Воден); Бо̀зен (Долни Порой); Бъ̀зак (Сливен); Бъзек; Бъзел; Бъ̀зе; Бъзи (Омуртаг, Плевен); Бъзовина (Ботевградско); Бъзуняк; Бъз (Трън, Горно Броди, Софийско, Плевенско); Дранбъз; Драм-бъз; Дрънбъз; Дървен бос; Замбак; Замбук; Мимер; Мужкой буз; Мъжки буз; Питом боз; Свирчина (Тетевенско); Свирчовина (Карнобат, Ловеч, Елена); Свирчовка; Свирчок (Търновско); Свирчочена; Свирчяк; Трамбуз; Тръмбъз; Трънбъз[17].



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[2] Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Пловдив.

[3] Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Пловдив.

[4] Маркова, М. 1995. В: Флора на Република България. том Х, София.

[5] Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Пловдив.

[6] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[7] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.

[8] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.

[9] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.

[10] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.

[11] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.

[12] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.

[13] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.

[14] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.

[15] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.

[16] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.

[17] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.


Sambucus nigra in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2010 - 2018 BGflora.net

ban