Черен бъз, Дървенист бъз, Свирчовина.
Sambucus nigra L. - чете се "самбу́кус ни́гра".
Черният бъз е листопаден храст или ниско дърво, високо 2-6 m със сива кора и мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, сложни нечифтоперести с 3-7 продълговато яйцевидни, заострени и назъбени листчета. Цветовете са жълтеникаво-бели, събрани в многоцветни щитовидни съцветия достигащи до 20 cm в диаметър. Чашката и венчето са 5 делни. Плодът е сферична, сочна, черновиолетова ягода, 5-6 mm в диаметър, най-често с 3 продълговати семена[1]. Цъфти април-юни.
Вижте също така описанието на червен бъз и бъзак (тревист бъз).
Черният бъз расте в храсталаци, гори и населени места, от 0 до 2300 метра надморска височина[2].
Установен е в цялата страна[3].
Европа, Западна Сирия, Северен Ирак, Западен Иран[4].
Черният бъз е техническо, багрилно, декоративно, лечебно, хранително, инсектицидно и медоносно растение[5].
Цвят от черен бъз - Flos Sambuci nigri.
Плод от черен бъз - Fructus Sambuci nigri.
Лист от черен бъз - Folium Sambuci nigri.
Цвят от черен бъз - в края на пролетта и началото на лятото, когато започва цъфтежът. Да не се изчаква пълното разцъфтяване, защото венчето на голяма част от цветовете опадва при брането на съцветието. Брането се извършва в сухо време. Отрязват се целите съцветия с овощарска ножица[6].
Плод от черен бъз - в края на лятото и началото на есента (август-септември) при пълното узряване на плодовете, когато са черновиолетови отвън и тъмночервени отвътре. Ако плодовете се събират по-рано, много от тях са неузрели и занижават качеството на билката. Плодовете се събират, като се отрязват с нож или ножица заедно с общата дръжка. Набраните плодове се поставят в кошници или касети[7].
Лист от черен бъз - събират се през лятото (юни-юли), когато листата са напълно развити. Отрязва се целият лист с нож или ножица и от дръжка се откъсват съставните листчета[8].
Цвят от черен бъз - суши се на слънце върху рамки или други постелки. Не трябва да се оставя през нощта на открито, защото от нощната влага и сутрешната роса дрогата потъмнява. По-добре се суши в сушилня при температура не повече от 45° C. Съцветията са добре изсушени, когато цветните дръжки в най-дебелите части при огъване се чупят, а цветовете при стриване се разпрашават[9].
Плод от черен бъз - плодовете се разстилат за сушене на тънък пласт върху чисти площадки или в проветриви помещения върху застлан под или на рамки. Плодовете са добре изсушени, когато при стриване между пръстите не багрят[10].
Лист от черен бъз - събраните листа се разстилат за сушене на сянка в проветриви помещения, върху рамки и други постелки или на застлан с хартия под. В началото на сушенето се разбъркват и обръщат. Листата са добре изсушени, когато при прегъване се чупят[11].
Цветовете съдържат флавоноловите гликозиди рутин, хиперозид и изокверцитрин, малко танини, слузни вещества, етерично масло и други[12].
Плодовете съдържат антоцианови гликозиди, производни на цианидина, органични киселини, смоли, захари, витамините В1, В2 и С, каротеноиди, пектини и минерални соли. В зелените плодове се съдържа цианогенният гликозид самбунигрин, който при узряването се разпада[13].
В листата са установени танини, флавоноиди и друрги[14].
Основните действия на цветовете на черния бъз са потогонно, омекчително и диуретично. Използват се самостоятелно или в комбинация с други аналогично действащи билки под формата на запарка като средство за изпотяване при простудни заболявания (хрема, пресипнал глас, ангина, кашлица и др.). Прилага се при отоци, дължащи се на бъбречни и сърдечни заболявания, като увеличава диурезата и намаляват относителното тегло на урината без странични явления. Външно се използва за плакнене устата и за гаргара при възпалителни заболявания на устата и гърлото[15].
Плодовете на черния бъз имат главно слабително действие и се прилагат под формата на запарка или приготвен мармалад като меко слабително средство при запек. Счита се, че това се дължи на смолистите вещества и пектините, които се съдържат в тях. Мармалада се използва и като диуретично средство. Плодовете се използват и за боядисване на тъкани и багрене на течности - вина и безалкохолни напитки.
Листата се използват като отвара предимно външно за бани или лапи при ревматизъм, кожни обриви, хемороиди и подагра[16].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Базак (Карнобат); Бас (Петрич); Бо̀ойзел; Бо̀зен; Бо̀зай; Бо̀зел (Струмица); Бозе (Прилеп); Бозей (Велес); Бозел (Неготин, Щип); Бо̀зик; Бо̀зил; (Енидже, Гевгели); Боз (Охрид, Ресен, Серес, Битоля, Лерин, Кичево, Чепеларе; Бо̀зъл (Дойран); Бо̀злик (Воден); Бо̀зен (Долни Порой); Бъ̀зак (Сливен); Бъзек; Бъзел; Бъ̀зе; Бъзи (Омуртаг, Плевен); Бъзовина (Ботевградско); Бъзуняк; Бъз (Трън, Горно Броди, Софийско, Плевенско); Дранбъз; Драм-бъз; Дрънбъз; Дървен бос; Замбак; Замбук; Мимер; Мужкой буз; Мъжки буз; Питом боз; Свирчина (Тетевенско); Свирчовина (Карнобат, Ловеч, Елена); Свирчовка; Свирчок (Търновско); Свирчочена; Свирчяк; Трамбуз; Тръмбъз; Трънбъз[17].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[2] Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Пловдив.
[4] Маркова, М. 1995. В: Флора на Република България. том Х, София.
[5] Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Пловдив.
[6] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[7] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.
[8] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.
[9] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.
[10] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.
[11] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.
[12] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.
[13] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.
[14] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.
[15] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.
[16] Асенов, Ив. и кол. 1998 - пос. източник.
[17] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.