Бъзак

Sambucus ebulus

Снимки на Бъзак (Sambucus ebulus)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Бъзак, Тревист бъз, бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе.

Латинско име

Sambucus ebulus L. - чете се "самбукус ебулус".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено, 1-2 m високо, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести с 5-13 продълговати до продълговато ланцетни заострени и напилени литсчета. Цветовете с бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сферичен, 5-6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, сочен с 3 костилки, дълги до 3 mm. Цъфти през месеците май-август^[1].

Местообитание

По изоставени места като бурен край селища, пътища, жп линии, край реки и като плевел^[2].

Разпространение в България

Установен е в цялата страна^[3].

Значение

Бъзакът е лечебно, плевелно, хранително, багрилно, инсектицидно и медоносно растение^[4]

Употребяема част (билка)

Корен от бъзак - Radix Ebuli.

Плод от бъзак - Fructus Ebuli.

Време на бране

Корени от бъзак - събират се през есента (октомври - ноември) след узряване на плодовете.

Плодове от бъзак - събират се през лятото (август-септември) при пълното узряване на плодовете, когато са придобили характерното тъмносиньо обагряне. Събирането се извършва като с нож или овощарска ножица се отрязват съплодията с част от общата дръжка до 1 cm. Поставят се рехаво в амбалаж не позволяващ запарването им^[5].

Начин на бране на билките

Корени от бъзак - изкопават се с копач. Изтръскват се от пръстта и с нож се изрязват надземните части и дребните странични коренчета. Да се внимава да не се наранят корените, защото почерняват при сушене.

Плодове от бъзак - събирането се извършва като с нож или овощарска ножица се отрязват съплодията с част от общата дръжка до 1 cm. Поставят се рехаво в амбалаж не позволяващ запарването им^[6].

Първична преработка на билките

Корени от бъзак - събраната билка се почиства от примеси, загнили и повредени от вредители корени, Измива се с течаща вода и се нарязва на късове дълги 8-10 cm. След отцеждането им по-дебелите корени се разцепват по дължина на две или четири части за по-бързо изсушаване. Сушат се в добре проветрени помещения, под навеси или на открито. Разстилат се на пласт с дебелина до 3-5 cm. Корените са изсушени, когато при огъването им в най-дебелата им част се чупят.

Плодове от бъзак - събраните плодове се почистват от примеси и повредени плодове. Сушат се в много добре проветрени помещения, под навеси или на открито. След отделяне на по-голяма част от влагата, плодовете се оронват от съплодията и се досушават на слънце на тънък пласт от 2-4 cm или в сушилня при температура 60-70° C при много добра вентилация. Плодовете са изсушени, когато при разтриване между пръстите не багрят^[7].

Лечебно действие и приложение

Плодовете имат диуретично, антисептично, тонизиращо и слабително действие. Използват се само добре узрелите плодове, които не съдържат токсичния гликозид самбунигрин. В народната медицина билката се използва като слабително, потогонно и диуретично средство^[8].

Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Източници на информация

[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

[2] Асенов & кол. 1998. Пос. източник.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.

[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

[6] Асенов & кол. 1998. Пос. източник.

[7] Асенов & кол. 1998. Пос. източник.

[8] Асенов & кол. 1998. Пос. източник.

Sambucus ebulus in English