БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Салкъм, Бяла акация, Бял салкъм, Сълкъм.
Robinia pseudoacacia L. - чете се "роби́ниа псевдоака́циа"1.
Салкъмът е листопадно дърво, високо до 15-20 (30) m, с тъмнокафява, грапава, надлъжно напукана кора. Листата последователни, нечифтоперести, c 5-30 cm дълга листна ос; листчетата 3-10 двойки, елиптични или яйцевидни, целокрайни, късовлакнести до голи, на къси дръжчици. Младите клонки в основата на листата с по 2 едри, остри бодила, които по-късно опадат. Съцветията 15-20 cm дълги, влакнести, многоцветни, излизат от пазвите на листата, обикновено по-къси от пазвения лист. Цветовете с 8-10 mm гъстовлакнести дръжки. Чашката 5-6 mm дълга, 5-делна, до 1/3 двуустна, широкозвънеста, гъстовлакнеста. Венчето 15-20 mm дълго, неправилно (флагче, ладийка и крилца), бяло. Плодът продълговат, силно странично сплеснат, 3-5 (10)-семенен боб, гол тъмнокафяв до черно кафяв, слабо прищипнат. Семената 4-5 mm дълги, бъбрековидни, тъмнокафяви до черни, гладки2.
Произхожда от Северна Америка. У нас е въведен в култура в частни градини и дворове още в средата на 19 в., но след 1888 г. започва да се култивира почти повсеместно като декоративно в паркове, градини, алеи, булеварди и още тогава се счита като най-разпространеният чужд широколистен дървесен вид. Първото съобщение за подивяването и навлизането му в естествени територии в страната е от 1903 г. Сега е установен във всички флористични райони край пътища, жп линии, гробищни паркове, почти повсеместно в долния горски пояс, докъм 1000 м н.в., по-високо понася поражения от студа3.
Естествения ареал на Салкъма е Северна Америка. Пренесен в Европа през 1638 г., впоследствие се е разпространил на целия континент, където намира своето „второ отечество“. Извън Европа е интродуциран в Азия, Африка, Австралия4.
От една страна Сълкъмът е ценен декоративен, горскостопански и много добър медоносен вид, използва се за укрепване на свлачища с противоерозионна цел, дървесината му е много ценна. От друга страна е изключително опасен инвазивен вид, заел огромни територии в страната, което е довело до подтискане развитието и унищожаването на естествената флора и растителност, както и до безвъзвратната загуба на заетите от него местообитания. Листата, семената и кората са отровни за човека и животните5.
Цветовете се опрашват от насекоми, най-често пчели, цъфти май-юни, плодоноси изобилно през септември-октомври, плодовете зреят до листопада, остават на дървото и се разпространяват непрекъснато и през зимата. Размножава се семенно и вегетативно чрез стъблови и коренови вегетативни издънки, които имат по-съществено значение за репродукцията от семената при колонизиране на нови територии. Образуването на издънки се стимулира допълнително при унищожаване на надземната част. Семената се разпространяват от вятъра на големи разстояния, запазват жизнеността си в продължение на повече от 10 години. Дърветата започват да плодоносят около шестата си година, най-висока е на 15-40-годишна възраст и спират да плодоносят на около 60 г. Семеначетата израстват бързо и след това заемат по-големи територии, чрез странично растящи коренови издънки. Това води до създаване на гъсти, монодоминантни съобщества, напълно потискащи развитието на естествената растителност. Расте в широк диапазон от най-различни местообитания, един от най-невзискателните към почвените и климатичните условия дървесен вид. Расте еднакво добре на проветриви, дълбоки, леки, свежи и плодородни почви, богати на минерални вещества и хумус, както и на бедни, сухи, песъчливи, каменисти и скалисти места. В симбионтни отношения е с азот-фиксиращи микроорганизми, притежава способност да фиксира атмосферния азот, поради което може да расте и на много бедни почви. В същото време повишава плодородието на колонизираните местообитания, което оказва влияние на техния флористичен състав, намалявайки състава на видовете, предпочитащи бедни на азот почви. Заема силно нарушени местообитания. Добре се чувства в защитени от силни ветрове места. Не понася студа.6.
Веднъж заел територии Салкъма е много трудно, дори невъзможно е да се премахне. За ограничаване на разпространението му се прилагат механични и химични методи. Повтарящите се изсичания довеждат до загиването на дърветата, затова е необходимо това да става в продължение на няколко години. Ефективен химичен контрол се постига с обработка на пъновете на прясно изсечени дървета с глифозат, което се счита за най-ефективния метод за контрол. Новообразуваните издънки трябва да се премахват периодично, а химичната обработка трябва да се повтори поне два пъти в един вегетационен сезон. Хербицидите имат по-голям ефект ако се прилагат през пролетния сезон, точно когато листата са напълно развити. Изгарянето не се препоръчва за ограничаване на заетите територии от бяла акация, тъй като е неефективен процес дърветата изгарят, но това се последва от бързо и буйно израстване на коренови издънки. Огънят стимулира кълняемостта на семената, които се намират в почвата и се създават условия за масово израстване на семеначета7.
Дървесината на Бялата акация е с много широко ядро и тясна беловина. Съдържа алкалоиди, които я правят изключително трайна. Теглото ѝ е 780 kg/m3 и притежава много добри физико-механични свойства. Тя е твърда, еластична, с много красива текстура и намира широко приложение8.
Латинското (научното) име на растението – Robinia pseudoacacia L., както и на другите видове растения, се състои от две задължителни думи и една незадължителна съкратена трета дума накрая.
Първата дума се нарича родово име и показва към кой род принадлежи растението. В случая родовото име е "Robinia" и е наречено на френския кралски градинар Жан Робин (Jean Robin) и неговия син Веспасиен Робин (Vespasien Robin), който въвежда за първи път Салкъма в Европа9.
Втората дума в растението се нарича видово име. В случая името е "pseudoacacia" и означава "лъжеакация", тъй като растението прилича на същинската акация, но не принадлежи към този род. Видовото име се пише винаги с малка буква10.
Третата дума в името е съкратеното изписване на фамилното име на човека, описал за пръв път растението за науката. Тя не е задължителна за изписване и обикновено не се произнася. В конкретния случай съкращението L. показва, че видът е описан от шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus11.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
3 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
4 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
5 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
7 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
8 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
9 Robinia - Wikipedia.
10 К. Методиев.
11 К. Методиев.