Ясенолистен явор, Ясенолистен клен
Acer negundo L. - чете се "а́цер негу́ндо"1. Значението на видовото име negundo е неизяснен, дадено е на този вид по аналогия с Vitex negundo, поради предполагаема прилика в листата2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3. Инвазивен вид.
Ясенолистният явор е до 20 м високо листопадно дърво с неправилна корона.
Диаметърът на ствола е 30–50 сантиметра, рядко до 1 m. Често се развиват няколко ствола и може да образува непроходими гъсталаци. Типичната продължителност на живота му е 60 - 75 години. При изключително благоприятни условия може да живее до 100 години.
Кората на стволовете му е бледосива или светлокафява, дълбоко нацепена на широки ръбове.
Младите клонки тъмнозелени голи старите със сива кора.
Листата нечифтоперести. Листчетата най-често от 3 до 5 по рядко до 7 на брой, назъбени или плитко наделени, голи, светлозелени, през есента жълти.
Съцветията гроздовидни; цветовете еднополови, двудомни, жълтозелени.
Чашката и венчето 4-5-делни, тичинките 8.
Плодните крилца разперени под ъгъл от 30-70°, прегънати навътре, 2-4,5 см дълги4, 5.
Произхожда от Северна Америка.
В България е въведен в култура като декоративен дървесен вид в последните две десетилетия на 19 в., привлякъл вниманието на лесовъдите като бързорастящ вид.
Отглежда се като алейно и парково дърво на много места в страната, в началото е засаждан в градините и парковете на царските дворци в София, Евксиноград, в градски градини на редица градове и в горски насаждения.
Подивял в цялата страна, но липсват данни кога са установени първите саморазпространили се растения.
Разпространен е в цялата страна от морското равнище докъм 1000 м надморска височина6.
Есествено разпространен е в Северна Америка, в районите показани на картата7:
Карта на естественото разпространение на Ясенолистния явор (в зелено):
Извън естественото разпространение е пренесен и на много други места, показани на картата:
Карта на общото разпространение на Ясенолистния явор (в зелено са показани страните и териториите, в които е естетвено разпространен, а в лилаво, където е въведен)8:
Декоративен и инвазивен вид - включен в списъка на най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието в Европа (List of „Worst invasive alien species threatening biodiversity in Europe“ Annex 1. 2007)9.
Опрашва се от насекоми или от вятъра, цъфти март–май, преди образуването на листата, плодоноси август–октомври; плодовете остават през зимата на дървото, откъдето се разпространяват непрекъснато.
Размножава се семенно и вегетативно. Образува много коренови издънки и огромно количество семена, които запазват жизнеността си за дълъг период.
Семената се разпространяват чрез вятъра, улеснени от крилатките, който ги разнася на повече от 100 m разстояние или от животните (птици и катерици).
След отрязване на главния ствол много лесно и бързо образува стъблови и коренови издънки. Дори и да загине до основата, много бързо израстват многобройни коренови издънки.
Добре се развива както на слънчеви, така и на сенчести места. Не е взискателен към почвата, но предпочита добре дренирани, влажни почви. Издържа на наводнения и до известна степен и засушавания.
Веднъж натурализиран, се размножава успешно. Изпреварва в растежа си местните храстови и дървесни видове, поради което постепенно ги измества, като затруднява размножаването им.
В естествения си ареал е бързорастящо дърво, обитаващо крайречни местообитания и заливни тераси.
Познати са множество културни форми, които също се саморазпространяват. Най-разпространени са A. n. f. variegatum (с бяла ивица по ръба на листчетата), A. n. f. auratum (листчетата бледо жълти) и A. n. f. aureo-variegatum (листчетата изпъстрени с жълти петна).
Развива се при най-разнообразни условия – широк толеранс на почвени типове и водни условия, на слънчеви и сенчести места, нарушени местообитания, гори, край пътища и жп линии10.
Осъществява се чрез отрязване на дърветата до основата и веднага третиране на отреза и издънките с хербициди.
Семеначетата и младите издънки могат да бъдат изкоренявани ръчно.
Ефикасен хербицид е 2,4-D11.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Палмарев, Е. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VII, София.
6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София
8 Acer negundo L. | Plants of the World Online | Kew Science.
9 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
10 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
11 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.