БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Мукина (произнася се муки́на1), Мукиня.
Sorbus aria Crantz - чете се "со́рбус а́риа"2. Видовото име aria означава "ариански" (названието се свързва с дн. град Херат в Иран)3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Мукината е дърво или храст. Достига височина от 3 до 12 метра. Листата са прости, назъбени, ненаделени или наделени в различна степен. Младите листа са овласени от двете страни, а развитите отгоре са лъскави и голи, а отдолу са бялонапластени. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия и се появяват едновременно с разлистването. Цъфти май-юни4, 5.
Мукината е бавнорастящ, светлолюбив и невзискателен към почвените условия вид. Предпочита варовити почви и често расте върху скалисти терени6.
В полупланинските и планински райони7.
Европа8.
Медоносно, противоерозионно9, плодовете му се използват за храна10.
Плодовете на Мукината са ябълковидни, виненочервени и съдържат по 2—4 кафяви семена. Месестата част е мека, с приятен сладък вкус. Размерите на плодовете са 12,4 (10-16) X 12,7 (8,9-16) X 12,0 (8,8-15) мм. Узряват през септември. Изобилно дава плодове през 2-3 години11.
Беритба и съхраняване. Плодовете се берат през септември-октомври в пълна зрелост, когато ножицата им придобие характерния виненочервен цвят. Много са чувствителни към слани и мраз — бързо омекват, след това почерняват, спаружват се и опадват. Поради това наложително е да се берат, преди да паднат есенните слани. Плодовете се откъсват с ръка или с ножици се отрязват цели кичури. Те се оронват от щитовете, изчистват се от плодните дръжки, от клонки, листа и други примеси и се насипват в малки кошници или щайги с вместимост до 8 кг. Според наблюденията от едно дърво се берат 5-10 кг плодове. Дневно един човек може да набере до 30 кг. При стайна температура или в обикновени складови помещения Мукината може да се съхранява 15-20 дни. По време на лагеруването тя дозрява и се подобряват вкусовите качества — плодовете стават по-меки и по-сладки12.
Химичен състав и по-важни свойства. Проучване на плодовете в България, показва, че плодовете на Мукитаната имат по-ниско водно и по-високо нишестено и целулозно съдържание от много други плодове, поради което са сравнително трайни дори при обикновени стайни условия. Съдържат голямо количество захари, но поради преобладаването на глюкоза и поради голямото количество дъбилни вещества не е толкова сладка, колкото други плодове със същото захарно съдържание. Високо е и съдържанието на пектинови вещества и органични киселини, поради което плодовете се използват в хранително-вкусовата промишленост. Пектинът е с добри желиращи качества.
В сравнение с много други плодове Мукината има и големи количества белтъци, мазнини и витамин С, които засилват биологичната, физиологичната и хранителната ѝ стойност.
В солево отношение Мукината заема едно от първите места между другите плодове. Особено високо е съдържанието на калциеви, фосфорни, калиеви и железни соли, които оказват благотворно действие върху много от тъканите на организма. Високото калиево и ниското натриево съдържание подпомагат обезводняването.
Поради високото съдържание на дъбилни вещества, целулоза, нишесте и калциево-фосфорни съединения плодовете имат доста твърда консистенция, което затруднява пряката им консумация. При лагеруване, варене и печене те омекват и могат да се консумират.
При узряването, варенето и печенето семената също омекват и могат да се консумират направо с месестата част. Те съдържат над 20% светлокафяво полусъхливо масло, което може да се използува в лаково-безирената промишленост13.
Хранителен продукт. Плодовете са ценна суровина за производството на мармалади, желета, сиропи, вино, ракия и др. Поради голямото количество пектинови вещества напитката и сиропът са гъсти, а конфитюрите и мармаладът — желирани. Високото съдържание на дъбилни вещества придава на продуктите специфичен тръпчив вкус и оказва затягащо действие върху дебелите черва. Плодовете се консумират както пресни, така и изсушени. В миналото плодовото брашно от Мукината е било смесвано с хляба. Поради голямото количество калциеви соли плодовете са подходящи за укрепване на костната система и зъбите, за деца и подрастващи, при калциева недостатъчност и др. Неподходящи са за болни от пясък или камъни в бъбреците и пикочните пътища и при атеросклероза14.
Мукината е доста изменчива, поради което различните ботаници имат различно виждане за обхвата на този вид. Така във Флора на България от 1966 г. всички разновидности на растението с прости листа, които са бяло напластени отдолу, се включват в един вид под името Мукина (Sorbus aria), като в рамките на вида се разглеждат четири разновидности15. В по-късни издания тези разновидности се разглеждат като отделни видове. Например в Определител на растенията в България от 2003 г. (Делипавлов и кол.16) Мукината е разделена на пет отделни вида: Борбазиева мукина (Sorbus borbasii), Австрийска мукина (Sorbus austriaca), Сенниковидна мукина (Sorbus umbellata), Гръцка мукина (Sorbus graeca) и собствено "класическата" Мукина (Sorbus aria). Тези видове, според цитирания определител, се различават според степента на наделяване на листата, цвят на кората и други белези, които са изменчиви и трудни за разграничаване. Поради това за нашите цели тук сме възприели по-широкия обхвата на вида, както е според цитираната Флора на България от 1966 г.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Енциклопедия "България", том 4
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
3 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
4 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
5 К. Методиев.
6 Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.
7 Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.
8 Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.
9 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
10 Мичев, Б., А. Найденов, С. Чортанова, Т. Малинов 1983. Горските плодове - храна и лечебно средство, Земиздат, София.
11 Мичев, Б., А. Найденов, С. Чортанова, Т. Малинов 1983. Пос. източник.
12 Мичев, Б., А. Найденов, С. Чортанова, Т. Малинов 1983. Пос. източник.
13 Мичев, Б., А. Найденов, С. Чортанова, Т. Малинов 1983. Пос. източник.
14 Мичев, Б., А. Найденов, С. Чортанова, Т. Малинов 1983. Пос. източник.
15 Стоянов, Н., Б. Стефанов, Б. Китанов. 1967. Флора на България. София.
16 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.