БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Айлант

Ailanthus altissima

Снимки на Айлант (Ailanthus altissima)

Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima Ailanthus altissima

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Айлант, Китайски ясен1, Див орех2, Обикновен айлант3.


Латинско име

Ailanthus altissima (Mill.) Swingle - чете се "аила́нтус алти́сима"4. Видовото име altissima означава "най-висок", "огромен на височина"5.


Описание и разпознаване

Айлантът е листопадно дърво, високо до 27 (30) m и с диаметър на ствола до 1 m. Кората е гладка, сиво-кафява или жълтеникаво-сива, а при по-старите дървета е слабо надлъжно напукана. Младите клонки жълтеникави или възчерни, слабо влакнести. Листата нечифтоперести, последователни, 45-100 cm дълги; листчетата 11-25 (до 42) на брой, 4-12 cm дълги, 2,5-4,0 cm широки, овално-ланцетни или яйцевидно-ланцетни, в основата слабо вдлъбнати, младите влакнести, по-старите почти голи, по ръба ресничести, в основата от всяка страна с по 2-3 жлезисти зъбчета, при стриване с неприятна миризма. Цветовете 7-8 mm в диаметър, зеленикавожълти, събрани в рехави, 10-20 (50) cm дълги връхни метличести съцветия. Чашелистчетата 5-6, дребни, сраснали в основата си; венчелистчетата 5-6, свободни, бели, космати отвътре. Айлантът е двудомен - цветовете са еднополови и са разположени върху различни индивиди. Мъжките дървета имат 3 до 4 пъти повече цветове от женските, което прави техните цветове по-забележими. Освен това мъжките растения излъчват неприятна миризма докато цъфтят. Женските цветове съдържат 10 (по-рядко пет) стерилни тичинки (стаминодии) със сърцевидни прашници. Плодникът е изграден от пет свободни (т.е. не са сраснали) плодолиста, всеки от които съдържа една яйцеклетка. Стълбчетата са сраснали и завършват на върха със звездовидно близалце. Мъжките цветове са подобни, но при тях липсва плодник, а 10-те тичинки са фертилни (образуват прашец). Плодовете са крилатки, дълги 3-4 cm, неправилно ромбични, съдържат по едно семе6, 7.


Разпространение в България

Произхожда от Китай. У нас е пренесен за отглеждане, което е започнало почти повсеместно в страната през периода 1888-1900 г. и още в началото на 20 в. е считан за най-широко разпространения чужд вид в България след Салкъма (Robinia pseudoacacia). Масово подивял в цялата страна, първите сведения за което са от 1928 г. С изключително голям потенциал за издръжливост, интензивно и бързо разпространение по най-разнообразни места. Установен във всички флористични райони на страната, докъм 1800 m надморска височина8.


Биология и екология

Обикновеният айлант е един от най-бързорастящите дървесни видове в умерените географски ширини. В млада възраст годишният прираст по височина може да достигне 3 м. Той е недълговечен вид и пределната му възраст е около 50 години. Размножава се както със семена, така и вегетативно. Кореновата система е смесена и добре развита както в хоризонтално, така и във вертикално направление. Много характерна биологична особеност е формирането на голямо количество коренови издънки, които се удължават до 15 m от основното дърво. Опрашва се от насекоми, цъфти юни–юли, плодоноси септември–октомври. Плодоношението настъпва още към петата година и е обилно и ежегодно. Възрастните дървета могат да произведат до 350 000 семена годишно, разсейват се чрез вятъра, благодарение на крилатките, проникват и в най-малките пукнатини и основи на сгради, където могат да прорастват и при неблагоприятни условия. Запазват дълго време жизнеността си, дори и тези, които презимуват на дървото и се разпространяват през пролетта.

От екологичните фактори светлината е от голямо значение за този вид, който е един от най-светлолюбивите, но издържа и на засенчване. Най-добър растеж показва на дълбоки и плодородни почви, но се среща и на по-бедни терени. Сравнително топлолюбив вид, устойчив както на много горещ, така и на студен климат, не страда от слани. Един от най-сухоустойчивите дървесни видове от умерения пояс и един от най-невзискателните по отношение на почвената и въздушната влажност вид, с добра ветроустойчивост. Силно устойчив на въздушно замърсяване. Устойчив срещу вредители, благодарение на жлезичките по листата, които издават силна миризма.

Стъблата и корените му отделят веществото айлантон (ailanthone), който подтиска (инхибира) растежа на намиращите се в близост растителни видове (алелопатия). Потискащото вещество е най-силно в корените и кората, но се съдържа и в другите органи. Проучване е показвало, че воден екстракт от айлантона е убило или силно повредило дървета от 11 широколистни и 34 иглолистни северноамерикански вида, като единствено Американския ясен (Fraxinus americana) е показал известна устойчивост, а друго проучване със същото вещество е показало, че то убива почти 100% от пониците на широко разпространени тревисти видове9, 10, 11.


Общо разпространение

Естественият ареал на Айланта е в Китай. Пренесен е в Европа през 1740 г. за декоративни цели, а според някои автори по погрешка, смятайки го за Toxicodendron vernicifluum, който е източник на лак, необходим при производството на полирани дървени изделия12. С помощта на човека е пренесен и расте в умерения и субтропичния пояс на всички континенти13.


Значение

Засажда се като декоративно дърво в паркове и градини, булеварди. Представлява лесовъдски интерес за създаване на горски култури, за залесяване на пустеещи места и за укрепване на ерозирани терени, заради лесното си размножаване, бърз растеж и невзискателност към условията на месторастене14.

От друга страна Айлантът е един от най-опасните инвазивни видове, застрашаващ естествената растителност, включително и редки наши видове, поради изключително бързия си растеж, образуване на плътни самостоятелни групи и отделянето на вещества потискащи другите растения15. На снимка 28 се вижда как Айлант унищожава редкия ендемичен вид Текирска мишорка (Gypsophila tekirae). Също така корените му повреждат подземни канали и тръби, сгради и археологически обекти и други съоръжения16.

Корените, кората и листата се използват в традиционната китайска медицина, главно като затягащо средство. Айлантът е хранително растение за Айлантовата копринена пеперуда (Samia cynthia), от която се произвежда коприна Eri17.


Контрол над разпространението

Изключително труден за контрол и трудоемки са опитите за унищожаването му. Семеначетата и издънките могат да бъдат изкоренявани, но задължително трябва да се премахват и фрагментите от корените, за да не образуват нови издънки. Изрязването на стари дървета стимулира образуването на множество издънки, поради което е необходимо да се комбинира с третиране с хербициди. Ефикасни хербициди са глифозат, прилаган върху листата и отрезите, триклопир, прилаган върху кората на младите стъбла и пиклорам за отрязаните дънери. Старите дървета могат да бъдат унищожавани и чрез изрязване на кората на пръстен с дебелина 15-20 cm (най-ефикасно през февруари-март). Препоръчва се и биологична борба чрез заразяване с патогенни гъби от родовете Verticillium и Fusarium18.


Дървесина

Дървесината на Айланта е със светлочервено ядро, жълтеникава беловина и много ясно очертани, широки годишни пръстени. Умерено тежка (660 kg/m3), много еластична и се обработва добре. Намира приложение в целулозно-хартиената промишленост19.



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

1 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.

2 Айлант (Ailanthus altissima) - инвазивният разрушител на местната природа и архитектурно наследство, МОСВ.

3 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

4 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

5 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.

7 Ailanthus altissima - Wikipeida.

8 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.

9 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.

10 Ailanthus altissima - Wikipeida.

11 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

12 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.

13 Ailanthus altissima (Mill.) Swingle. | Plants of the World Online | Kew Science.

14 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

15 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.

16 Айлант (Ailanthus altissima) - инвазивният разрушител на местната природа и архитектурно наследство, МОСВ.

17 Eri silk - Wikipeida

18 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.

19 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.



Ailanthus altissima in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2023 BGflora.net