БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Айлант, Китайски ясен1, Див орех2, Обикновен айлант3.
Ailanthus altissima (Mill.) Swingle - чете се "аила́нтус алти́сима"4. Видовото име altissima означава "най-висок", "огромен на височина"5.
Айлантът е листопадно дърво, високо до 27 (30) m и с диаметър на ствола до 1 m.
Кората е гладка, сиво-кафява или жълтеникаво-сива, а при по-старите дървета е слабо надлъжно напукана.
Младите клонки жълтеникави или възчерни, слабо влакнести.
Листата нечифтоперести, последователни, 45-100 cm дълги; листчетата 11-25 (до 42) на брой, 4-12 cm дълги, 2,5-4,0 cm широки, овално-ланцетни или яйцевидно-ланцетни, в основата слабо вдлъбнати, младите влакнести, по-старите почти голи, по ръба ресничести, в основата от всяка страна с по 2-3 жлезисти зъбчета, при стриване с неприятна миризма.
Цветовете 7-8 mm в диаметър, зеленикавожълти, събрани в рехави, 10-20 (50) cm дълги връхни метличести съцветия. Чашелистчетата 5-6, дребни, сраснали в основата си; венчелистчетата 5-6, свободни, бели, космати отвътре.
Айлантът е двудомен - цветовете са еднополови и са разположени върху различни индивиди.
Мъжките дървета имат 3 до 4 пъти повече цветове от женските, което прави техните цветове по-забележими. Освен това мъжките растения излъчват неприятна миризма докато цъфтят.
Женските цветове съдържат 10 (по-рядко пет) стерилни тичинки (стаминодии) със сърцевидни прашници. Плодникът е изграден от пет свободни (т.е. не са сраснали) плодолиста, всеки от които съдържа една яйцеклетка. Стълбчетата са сраснали и завършват на върха със звездовидно близалце.
Мъжките цветове са подобни, но при тях липсва плодник, а 10-те тичинки са фертилни (образуват прашец).
Плодовете са крилатки, дълги 3-4 cm, неправилно ромбични, съдържат по едно семе6, 7.
Произхожда от Китай.
У нас е пренесен за отглеждане, което е започнало почти повсеместно в страната през периода 1888-1900 г. и още в началото на 20 в. е считан за най-широко разпространения чужд вид в България след Салкъма (Robinia pseudoacacia).
Масово подивял в цялата страна, първите сведения за което са от 1928 г. С изключително голям потенциал за издръжливост, интензивно и бързо разпространение по най-разнообразни места.
Установен във всички флористични райони на страната, докъм 1800 m надморска височина8.
Обикновеният айлант е един от най-бързорастящите дървесни видове в умерените географски ширини.
В млада възраст годишният прираст по височина може да достигне 3 м. Той е недълговечен вид и пределната му възраст е около 50 години. Размножава се както със семена, така и вегетативно.
Кореновата система е смесена и добре развита както в хоризонтално, така и във вертикално направление.
Много характерна биологична особеност е формирането на голямо количество коренови издънки, които се удължават до 15 m от основното дърво.
Опрашва се от насекоми, цъфти юни–юли, плодоноси септември–октомври. Плодоношението настъпва още към петата година и е обилно и ежегодно.
Възрастните дървета могат да произведат до 350 000 семена годишно, разсейват се чрез вятъра, благодарение на крилатките, проникват и в най-малките пукнатини и основи на сгради, където могат да прорастват и при неблагоприятни условия. Запазват дълго време жизнеността си, дори и тези, които презимуват на дървото и се разпространяват през пролетта.
От екологичните фактори светлината е от голямо значение за този вид, който е един от най-светлолюбивите, но издържа и на засенчване. Най-добър растеж показва на дълбоки и плодородни почви, но се среща и на по-бедни терени.
Сравнително топлолюбив вид, устойчив както на много горещ, така и на студен климат, не страда от слани.
Един от най-сухоустойчивите дървесни видове от умерения пояс и един от най-невзискателните по отношение на почвената и въздушната влажност вид, с добра ветроустойчивост.
Силно устойчив на въздушно замърсяване. Устойчив срещу вредители, благодарение на жлезичките по листата, които издават силна миризма.
Стъблата и корените му отделят веществото айлантон (ailanthone), който подтиска (инхибира) растежа на намиращите се в близост растителни видове (алелопатия). Потискащото вещество е най-силно в корените и кората, но се съдържа и в другите органи.
Проучване е показвало, че воден екстракт от айлантона е убило или силно повредило дървета от 11 широколистни и 34 иглолистни северноамерикански вида, като единствено Американския ясен (Fraxinus americana) е показал известна устойчивост, а друго проучване със същото вещество е показало, че то убива почти 100% от пониците на широко разпространени тревисти видове9, 10, 11.
Естественият ареал на Айланта е в Китай. Пренесен е в Европа през 1740 г. за декоративни цели, а според някои автори по погрешка, смятайки го за Toxicodendron vernicifluum, който е източник на лак, необходим при производството на полирани дървени изделия12. С помощта на човека е пренесен и расте в умерения и субтропичния пояс на всички континенти13.
Засажда се като декоративно дърво в паркове и градини, булеварди. Представлява лесовъдски интерес за създаване на горски култури, за залесяване на пустеещи места и за укрепване на ерозирани терени, заради лесното си размножаване, бърз растеж и невзискателност към условията на месторастене14.
От друга страна Айлантът е един от най-опасните инвазивни видове, застрашаващ естествената растителност, включително и редки наши видове, поради изключително бързия си растеж, образуване на плътни самостоятелни групи и отделянето на вещества потискащи другите растения15.
На снимка 28 се вижда как Айлант унищожава редкия ендемичен вид Текирска мишорка (Gypsophila tekirae).
Също така корените му повреждат подземни канали и тръби, сгради и археологически обекти и други съоръжения16.
Корените, кората и листата се използват в традиционната китайска медицина, главно като затягащо средство.
Айлантът е хранително растение за Айлантовата копринена пеперуда (Samia cynthia), от която се произвежда коприна Eri17.
Изключително труден за контрол и трудоемки са опитите за унищожаването му.
Семеначетата и издънките могат да бъдат изкоренявани, но задължително трябва да се премахват и фрагментите от корените, за да не образуват нови издънки.
Изрязването на стари дървета стимулира образуването на множество издънки, поради което е необходимо да се комбинира с третиране с хербициди.
Ефикасни хербициди са глифозат, прилаган върху листата и отрезите, триклопир, прилаган върху кората на младите стъбла и пиклорам за отрязаните дънери.
Старите дървета могат да бъдат унищожавани и чрез изрязване на кората на пръстен с дебелина 15-20 cm (най-ефикасно през февруари-март).
Препоръчва се и биологична борба чрез заразяване с патогенни гъби от родовете Verticillium и Fusarium18.
Дървесината на Айланта е със светлочервено ядро, жълтеникава беловина и много ясно очертани, широки годишни пръстени. Умерено тежка (660 kg/m3), много еластична и се обработва добре. Намира приложение в целулозно-хартиената промишленост19.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
2 Айлант (Ailanthus altissima) - инвазивният разрушител на местната природа и архитектурно наследство, МОСВ.
3 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
4 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
5 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
7 Ailanthus altissima - Wikipeida.
8 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
9 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
10 Ailanthus altissima - Wikipeida.
11 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
12 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
13 Ailanthus altissima (Mill.) Swingle. | Plants of the World Online | Kew Science.
14 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
15 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
16 Айлант (Ailanthus altissima) - инвазивният разрушител на местната природа и архитектурно наследство, МОСВ.
18 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
19 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.