Текирска мишорка.
Gypsophila tekirae Stefanov - чете се "гипсофила текире".
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона.
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)[1].
В Червена книга на Република България, видът е с категория "критично застрашен"[2]. В същият източник като заплахи за вида са посочени:
"Местообитанията на вида са силно антропогенно повлияни – отглеждат се лозя, има прокарани черни пътища и в близост работи кариера за варовик. При промяна на начина на ползване на територията (разораване, строителство) е възможно да се унищожи популацията. Видът има слаби конкурентни възможности".
Текирската мишорка е многогодишно тревисто растение. Височината на цъфтящите растения е от 40 до 180 см. Растението е голо (без власинки и четинки). Листата са приседнали (без дръжки), разположени срещуположно (излизат по две от всеки възел на стъблото на срещуположните му страни). Формата им е овалноланцетна. Ширината им е около 3 - 5 см. Цъфти юни-август, най-често юли[3].
По сухи варовити места, в тревисти съобщества. Индивидите се срещат и в затревени участъци сред лозови масиви[4].
Локален ендемит, расте само на Бесапарските ридове в землищата на селата Огняново, Синитево и Хаджиево, община Пазарджик. Местообитанията на които расте основно вида, са повече или по - малко повлияни от човешка дейност.
България.
Във Flora Europaea Текирската мишорка е дадена като синоним на Gypsophila perfoliata L.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Червена книга на Н. Р. България том 1. Растения. 1984. Издателство на БАН.
[2] Ива Апостолова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[3] К. Методиев.
[4] Ива Апостолова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.