БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Тис

Taxus baccata

Снимки на Тис (Taxus baccata)

Taxus baccata Taxus baccata Taxus baccata Taxus baccata Taxus baccata Taxus baccata Taxus baccata Taxus baccata Taxus baccata

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Тис; Обикновен тис; Отровачка; Отровна ела; Тиса[1].


Латинско име

Taxus baccata L. - чете се "таксус бакката". Името taxus е името на вида в латински език, което произлиза от латинската дума toxic (отровен), а "baccata" ще рече "ягодов", "носещ червени ягоди" поради ярките малиненочервени арилуси, обхващащи семето. Българското име тис, което е същото и в другите славянски езици, има произход също от латинската дума taxus[2].


Природозащитен статут и заплахи

Тисът е ЗАЩИТЕН вид от Закона за биологичното разнообразие - включен в приложение № 3 на закона. Тази защита се отнася само за естествените находище на вида, но не и за растенията използвани като декоративна растителност[3].

В Червена книга на Народна Република България - том 1, тисът е категоризиран като застрашен (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)[4].

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (Endangered)[5].

В Червена книга на Република България - 2010 година, видът е също с категория "застрашен". Като отрицателно действащите фактори в същата Червена книга на република България са определени "ограниченото му разпространение, малка численост, силна степен на фрагментация, дърводобив в миналото, както и специфичните екологичните изисквания, ограничават възобновяването"[6].

Част от популациите му влизат в редица защитени територии (националните паркове „Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“, природните паркове „Врачански Балкан“, „Странджа“, „Витоша“, резерватите „Врачански карст“, „Риломанастирската гора“, „Али ботуш“, „Тисовица“, защитена местност „Марина река“ в Странджа и др.). Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България[7].


Описание и разпознаване

Тисът е иглолистно, бавно растящо, вечнозелено, двудомно дърво, достигащо 12 - 20 метра височина, с един или няколко ствола. Короната е плътна, яйцевидна или по широка. По-рядко, особено след вегетативно размножаване, растението може да бъде и голям храст. Кората на ствола е червеникаво-сива, гладка или напукана на плочки. Върху младите клонки е гладка и остава дълго време зелена, едва след 3 до 5 години губи зеления си цвят. Листата (игличките) са плоски, линейни, дълги от 1,5 до 3 cm и 2 mm широки, с дълго заострено връхче. Отгоре са тъмно зелени, лъскави, а отдолу са светлозелени до жълто-зелени, с подвити ръбове, без смолисти канали. Мъжките шишарки са разположени на групи върху долната страна на миналогодишните клонки. Женските шишарки са разположени единично с по една семепъпка. Зрелите семена са много твърди, кафяви или черно-кафяви, обвити отчасти в сочна, сладка, розово-червена обвивка, която се нарича арилус. Цъфти (март) април-май[8][9][10].


Местообитание

Тисът расте по сенчести, влажни места, покрай потоци, върху кафяви горски почви, в състава на широколистни и смесени иглолистно-широколистни гори, единично или на групи[11].


Разпространение в България

Предбалкан (природен парк „Врачански Балкан“ – между Враца и водопад Скакля, местн. Метковски дол и вр. Светогорски камък; Велико Търново), Стара планина (Зап., Ср. – Троянски и Габровски Балкан, под вр. Марагидик), Витошки район (Боянски водопад), Славянка (Парилски дол), Пирин (под х. „Яворов“), Рила (местн. Кирилова поляна, долината на р. Бели Искър, р. Бистрица и Урдина река), Родопи (местн. Червената стена, над с. Орешари, Мъгленишки рид, Баташко дефиле, Сестримо), Странджа (резерват „Тисовица“, защитена местност „Марина река“); между 150–1700 m н. в.[12].


Общо разпространение

Почти в цяла Европа и в планините на Средиземноморска област, Югозападна и Централна Азия (Кавказ, Мала Азия), Северна Африка[13].


Значение

Цялото растение, с изключение на арилуса, е силно отровно!

Дърво (храст) с много добри украсни (декоративни) качества. Използва се в парковете и градините. Известни са множество декоративни разновидности (култивари) на Тиса, които се използват в озеленяването. Понася много добре подрязването, поради което се използва за живи плетове, стени и за оформяне на живи скулптури[14].

Дървесината на Тиса има редица ценни качества. Поради бавния му растеж, годишните му кръгове са много тесни и това осигурява здравината на дървесината и голямото ѝ тегло. Освен това тя не е гниеща и няма смолисти канали. Тези и друг свойства на дървесината на Тиса са причина тя да бъде предпочитана при изготвяне в миналото на английския дълъг лък (longbow), който векове наред давал предимство на средновековна Англия в битките ѝ, включително и в стогодишната война[15].

Арилусите са ядливи - имат сладък вкус, но ако се ядат, трябва да се внимава да не се погълнат семената, които са отровни. Според пишештият тези редове[16] - на вкус арилусите наподобяват бяло грозде.


Отровност на Тиса

Съдържа алкалоидите таксин А, В и С, милосеин и гликозидът таксикантин[17].

Признаците на отваряне: гадене, брадикардия, тахикардия, аритмия, обърканост, световъртеж, разширени зеници, парализа на дишането[18].

Първа помощ и основи на лечението при отравяне с Тис: провокирано повръщане, стомашна промивка, медицински въглен, антиаритмични и противогърчови средства, кислородна терапия, ИБВ[19].


Дълговечност

Тисът живее до 2000 години, а според някои източници и повече[20].


Вижте също

Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?

Дърветата в България



Източници на информация

[1] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София

[2] Taxus baccata - Wikipedia.

[3] Закон за биологичното разнообразие.

[4] Кузманов, Б. 1984. В: Червена книга на НР България, том 1. растения, Издателство на БАН.

[5] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.

[6] Люба Евстатиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[7] Люба Евстатиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[8] Кремер, Б. 1998. Деревья, Внешсигма, Москва.

[9] Vaclav Vetvicka, 1999. Trees. Aventinum Publishing House.

[10] К. Методиев, лични наблюдения.

[11] Люба Евстатиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[12] Люба Евстатиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[13] Люба Евстатиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[14] Taxus baccata - Wikipedia.

[15] Английский длинный лук - Wikipedia.

[16] К. Методиев.

[17] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.

[18] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.

[19] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.

[20] Taxus baccata - Wikipedia.

Taxus baccata in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2015 - 2018 BGflora.net