БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Тис; Обикновен тис; Отровачка; Отровна ела; Тиса1.
Taxus baccata L. - чете се "та́ксус бакка́та"2. Името taxus е името на вида в латински език, което произлиза от латинската дума toxic (отровен), а "baccata" ще рече "ягодов", "носещ червени ягоди" поради ярките малиненочервени арилуси, обхващащи семето. Българското име тис, което е същото и в другите славянски езици, има произход също от латинската дума taxus3.
Тисът е ЗАЩИТЕН вид от Закона за биологичното разнообразие - включен в приложение № 3 на закона. Тази защита се отнася само за естествените находище на вида, но не и за растенията използвани като декоративна растителност4.
В Червена книга на Народна Република България - том 1, тисът е категоризиран като застрашен (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)5.
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (Endangered)6.
В Червена книга на Република България - 2010 година, видът е също с категория "застрашен". Като отрицателно действащите фактори в същата Червена книга на република България са определени "ограниченото му разпространение, малка численост, силна степен на фрагментация, дърводобив в миналото, както и специфичните екологичните изисквания, ограничават възобновяването"7.
Част от популациите му влизат в редица защитени територии (националните паркове „Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“, природните паркове „Врачански Балкан“, „Странджа“, „Витоша“, резерватите „Врачански карст“, „Риломанастирската гора“, „Али ботуш“, „Тисовица“, защитена местност „Марина река“ в Странджа и др.). Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България8.
Тисът е иглолистно, бавно растящо, вечнозелено, двудомно дърво, достигащо 12 - 20 метра височина, с един или няколко ствола. Короната е плътна, яйцевидна или по широка. По-рядко, особено след вегетативно размножаване, растението може да бъде и голям храст. Кората на ствола е червеникаво-сива, гладка или напукана на плочки. Върху младите клонки е гладка и остава дълго време зелена, едва след 3 до 5 години губи зеления си цвят. Листата (игличките) са плоски, линейни, дълги от 1,5 до 3 cm и 2 mm широки, с дълго заострено връхче. Отгоре са тъмно зелени, лъскави, а отдолу са светлозелени до жълто-зелени, с подвити ръбове, без смолисти канали. Мъжките шишарки са разположени на групи върху долната страна на миналогодишните клонки. Женските шишарки са разположени единично с по една семепъпка. Зрелите семена са много твърди, кафяви или черно-кафяви, обвити отчасти в сочна, сладка, розово-червена обвивка, която се нарича арилус. Цъфти (март) април-май91011.
Тисът расте по сенчести, влажни места, покрай потоци, върху кафяви горски почви, в състава на широколистни и смесени иглолистно-широколистни гори, единично или на групи12.
Предбалкан (природен парк „Врачански Балкан“ – между Враца и водопад Скакля, местн. Метковски дол и вр. Светогорски камък; Велико Търново), Стара планина (Зап., Ср. – Троянски и Габровски Балкан, под вр. Марагидик), Витошки район (Боянски водопад), Славянка (Парилски дол), Пирин (под х. „Яворов“), Рила (местн. Кирилова поляна, долината на р. Бели Искър, р. Бистрица и Урдина река), Родопи (местн. Червената стена, над с. Орешари, Мъгленишки рид, Баташко дефиле, Сестримо), Странджа (резерват „Тисовица“, защитена местност „Марина река“); между 150–1700 m н. в.13.
Почти в цяла Европа и в планините на Средиземноморска област, Югозападна и Централна Азия (Кавказ, Мала Азия), Северна Африка14.
Цялото растение, с изключение на арилуса, е ☠силно отровно☠!
Дърво (храст) с много добри украсни (декоративни) качества. Използва се в парковете и градините. Известни са множество декоративни разновидности (култивари) на Тиса, които се използват в озеленяването. Понася много добре подрязването, поради което се използва за живи плетове, стени и за оформяне на живи скулптури15.
Дървесината на Тиса има редица ценни качества. Поради бавния му растеж, годишните му кръгове са много тесни и това осигурява здравината на дървесината и голямото ѝ тегло. Освен това тя не е гниеща и няма смолисти канали. Тези и друг свойства на дървесината на Тиса са причина тя да бъде предпочитана при изготвяне в миналото на английския дълъг лък (longbow), който векове наред давал предимство на средновековна Англия в битките ѝ, включително и в стогодишната война16.
Арилусите са ядливи - имат сладък вкус, но ако се ядат, трябва да се внимава да не се погълнат семената, които са отровни. Според пишештият тези редове17 - на вкус арилусите наподобяват бяло грозде.
Съдържа алкалоидите таксин А, В и С, милосеин и гликозидът таксикантин18.
Признаците на отваряне: гадене, брадикардия, тахикардия, аритмия, обърканост, световъртеж, разширени зеници, парализа на дишането19.
Първа помощ и основи на лечението при отравяне с Тис: провокирано повръщане, стомашна промивка, медицински въглен, антиаритмични и противогърчови средства, кислородна терапия, ИБВ20.
Тисът живее до 2000 години, а според някои източници и повече21.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Кузманов, Б. 1984. В: Червена книга на НР България, том 1. растения, Издателство на БАН.
6 Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
7 Люба Евстатиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
8 Люба Евстатиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
9 Кремер, Б. 1998. Деревья, Внешсигма, Москва.
10 Vaclav Vetvicka, 1999. Trees. Aventinum Publishing House.
11 К. Методиев, лични наблюдения.
12 Люба Евстатиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
13 Люба Евстатиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
14 Люба Евстатиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
16 Английский длинный лук - Wikipedia.
17 К. Методиев.
18 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
19 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
20 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.