БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Широколистен чашкодрян

Euonymus latifolius

Снимки на Широколистен чашкодрян (Euonymus latifolius)

Euonymus latifolius Euonymus latifolius Euonymus latifolius Euonymus latifolius Euonymus latifolius Euonymus latifolius Euonymus latifolius Euonymus latifolius Euonymus latifolius Euonymus latifolius Euonymus latifolius

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Широколистен чашкодрян.


Латинско име

Euonymus latifolius (L.) Mill. - чете се "евонимус латифолиус".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Широколистният чашкодрян е храст или ниско дръвче достигащо височина 4-5 до 6 метра и 5-6 cm диаметър на ствола. Кората е сивокафява, слабо напукана. Младите клонки са маслиненозелени. Кората на по-старите клонки, клоните и цялото стъбло изпъстрени от множество белезникави, напречно разположени брадавичести лещанки. Зимните пъпки са удължено вретеновидни, заострени, 7-19 (-27) mm дълги; люспите им по края поръбени със светлокафяв кожест перваз. Листата са срещуположно разположени, дълги от 7 до 16 cm и широки от 2 до 7 cm, удължено елиптични до обратно яйцевидни, на върха горните късо заострени, долните тъпи, в основата стеснени, по ръба нежно напилени, понякога целокрайни, голи, есента често побеляващи. Съцветията са от типа прост полихазий и са разположени при основата на листната дръжка (пазвени); съставени са от 2 до 12 цвята, рядко повече; дръжката на съцветието е тънка, дълга 5-10 cm. Цветовете са правилни, двуполови, обикновено 5-делни, по-рядко 4-делни. Чашелистчетата обратно яйцевидни, закръглени, 1-2 mm дълги, неопадливи, зеленикави. Венчелистчетата продълговато закръглени, към 2,5-3,5 mm дълги и 2-3 mm широки, светло зеленикавокафяви, отстрани със завити краища. Тичинките на гърбицовидни дръжки, по-къси от чашката. Стълбчето много късо, с топчесто, плитко 4-делно близалце. Кутийката едра, почти сферична, 15-20 mm широка и към 10 mm висока, 5- или по-рядко 4-делна, с крилати трапецовидни ръбове, зрялата карминово- или пупурночервена, висяща на дълга, тънка, червеникава дръжка. Семената продълговато яйцевидни 5-8 mm дълги и 3-4 mm широки, бледорозови до розовокестеняви, обвити в оранжевочервена мантия. Цъфти май-юни[1].


Местообитание

Расте единично или на групи като подлес на влажни сенчести букови, буково-габърови гори и техните храсталаци, също и в производни от тях гори с трепетлика, бреза и с явор; по-рядко се среща из буково-иглолистни, габърово-горунови и иглолистни гори[2].


Разпространение в България

В цялата страна с изключение на флористичните райони Предбалкан и Пирин. От 800 до 1600 метра надморска височина (в Странджа между 100 и 300 m н. в.)[3].


Общо разпространение

Западна, Средна (без крайните северни части и някои острови), Източна и Югоизточна (Румъния, Крим, Балкански полуостров) Европа, Средиземноморието, Югозападна Азия, Кавказ[4].



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Ганчев, И. 1979. Семейство Celasraceae. В: Флора на Н. Р. България. Том VІІ. София.

[2] Ганчев, И. 1979. Пос. източник.

[3] Ганчев, И. 1979. Пос. източник.

[4] Ганчев, И. 1979. Пос. източник.



Euonymus latifolius in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net