Широколистен чашкодрян.
Euonymus latifolius (L.) Mill. - чете се "евонимус латифолиус".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Широколистният чашкодрян е храст или ниско дръвче достигащо височина 4-5 до 6 метра и 5-6 cm диаметър на ствола. Кората е сивокафява, слабо напукана. Младите клонки са маслиненозелени. Кората на по-старите клонки, клоните и цялото стъбло изпъстрени от множество белезникави, напречно разположени брадавичести лещанки. Зимните пъпки са удължено вретеновидни, заострени, 7-19 (-27) mm дълги; люспите им по края поръбени със светлокафяв кожест перваз. Листата са срещуположно разположени, дълги от 7 до 16 cm и широки от 2 до 7 cm, удължено елиптични до обратно яйцевидни, на върха горните късо заострени, долните тъпи, в основата стеснени, по ръба нежно напилени, понякога целокрайни, голи, есента често побеляващи. Съцветията са от типа прост полихазий и са разположени при основата на листната дръжка (пазвени); съставени са от 2 до 12 цвята, рядко повече; дръжката на съцветието е тънка, дълга 5-10 cm. Цветовете са правилни, двуполови, обикновено 5-делни, по-рядко 4-делни. Чашелистчетата обратно яйцевидни, закръглени, 1-2 mm дълги, неопадливи, зеленикави. Венчелистчетата продълговато закръглени, към 2,5-3,5 mm дълги и 2-3 mm широки, светло зеленикавокафяви, отстрани със завити краища. Тичинките на гърбицовидни дръжки, по-къси от чашката. Стълбчето много късо, с топчесто, плитко 4-делно близалце. Кутийката едра, почти сферична, 15-20 mm широка и към 10 mm висока, 5- или по-рядко 4-делна, с крилати трапецовидни ръбове, зрялата карминово- или пупурночервена, висяща на дълга, тънка, червеникава дръжка. Семената продълговато яйцевидни 5-8 mm дълги и 3-4 mm широки, бледорозови до розовокестеняви, обвити в оранжевочервена мантия. Цъфти май-юни[1].
Расте единично или на групи като подлес на влажни сенчести букови, буково-габърови гори и техните храсталаци, също и в производни от тях гори с трепетлика, бреза и с явор; по-рядко се среща из буково-иглолистни, габърово-горунови и иглолистни гори[2].
В цялата страна с изключение на флористичните райони Предбалкан и Пирин. От 800 до 1600 метра надморска височина (в Странджа между 100 и 300 m н. в.)[3].
Западна, Средна (без крайните северни части и някои острови), Източна и Югоизточна (Румъния, Крим, Балкански полуостров) Европа, Средиземноморието, Югозападна Азия, Кавказ[4].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Ганчев, И. 1979. Семейство Celasraceae. В: Флора на Н. Р. България. Том VІІ. София.
[2] Ганчев, И. 1979. Пос. източник.
[3] Ганчев, И. 1979. Пос. източник.
[4] Ганчев, И. 1979. Пос. източник.