Жешля, Планински явор, Визианов клен.
Acer heldreichii Boiss. - чете се "а́цер хелдре́ихии"1.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона под името Визианов клен (Acer heldreichii ssp. visianii)2. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "уязвим"3. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
"Изсичане на гори за дърводобив и застрояване на планински терени във връзка с развитието на туризма."
Жешлята е листопадно дърво с право стъбло и широка закръглена корона, до 20 м високо, с добре развита коренова система. Пъпките кафяви. Младите клонки голи, сивочервени, с лентицели; старите сивокафяви, с плитко, люсповидно напукана кора. Листата 4—15 см дълги, 5—17 см широки, повече от половината петура длановидно изрязани на 5, по-рядко на 3 дяла; дяловете обратно яйцевидни, продълговато елиптични или ланцетни, назъбени отгоре голи и тъмнозелени, отдолу влак нести в ъглите на жилките, синкавозелени, дръжката до 10 см дълга, гола и без млечен сок. Съцветията гроздовидни, изправени, разположени връхно по клонките, появяващи се след разлистването. Цветовете еднополови и двуполови. Чашката и венчето 5-делни, бледозелени, тичинките 8. Плодните дялове продълговати, слабо изпъкнали, отвън и отвътре голи (неузрелите с власинки); крилцата 2,5—4 см дълги и 1—1,5 см широки, успоредни, разперени, прави или извити, припокриващи се до кръстосани. Цъфти май - юни. Плодоноси септември4, 5.
В мезофилните букови и смесени гори върху богати и дълбоки горски почви, в планинския пояс6.
В планините Стара планина, Витошки район, Рила, Западни гранични планини, Беласица, Родопи; от 1200 докъм 1900 метра надморска височина7.
Планините на Балканския полуостров8.
Красиво дърво - благодарение на декоративно врязаните си листа9.
Жешлята е намерен за първи път в България през 1889 г. в планината Рила от българския ботаник доктор Стефан Георгиев. Той публикува откритието си през следващата година (1890 г.) в статията "Родопите и Рилската планина и нихната растителност"10.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Десислава Димитрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
4 Палмарев Е. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VII, София.
5 Александър Дунчев - Проучване върху планинския явор (Acer heldreichii Orph. ex Boiss.) на територията на ПП Витоша.
6 Палмарев Е. 1979. Пос. източник.
7 Палмарев Е. 1979. Пос. източник.
8 Палмарев Е. 1979. Пос. източник.
9 К. Методиев - собств. наблюдение.
10 Станев, Ст. 1985. Стефан Георгиев - Биобиблиография. Издателство на БАН. София.