Шестил.
Acer platanoides L. - чете се "ацер платаноидес".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Шестилът е листопадно дърво с право стъбло и широка корона, високо до 25 m, със силно развита коренова система. Младите клонки са голи, с гладка сивочервеникава кора; старите голи, със сивокафява, плитко напукана кора. Листата са 10-18 cm дълги, длановидно изрязани до средата си на 5 дяла. Дяловете продълговати, с почти успоредни страни, вдлъбнато назъбени с по 2-4 шиловидни зъба от всяка страна - именно шиловидното назъбване на листните дялове е най-характерен белег за шестила, по който той се различава от другите видове от рода. Отгоре листата са тъмнозелени, голи, отдолу сивозелени; дръжката им до 20 cm дълга, с млечен сок. Цветовете с 5 делни венче и чашка, тичинките са 8 (10). Крилцата на плода са 2,5-5 cm дълги, разположени под тъп ъгъл. Цъфти април-май[1][2].
Расте в широколистни мезофилни гори върху богати и дълбоки почви в дъбовия и буковия пояс[3]. Засажда се често като декоративно дърво в населените места.
Установен е във всички флористични райони с изключение на Пирин и Славянка; между 500 и 1500 метра надморска височина[4].
Европа, Кавказ и Югозападна Азия[5].
Шестилът е декоративно, горскостопанско, багрилно, медоносно, хранително, фуражно и лечебно растение[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Палмарев, Е. 1979. В: Флора на НРБългария. Том VІІ.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Палмарев, Е. 1979. В: Флора на НРБългария. Том VІІ.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[5] Палмарев, Е. 1979. В: Флора на НРБългария. Том VІІ.
[6] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.