Конски кестен

Aesculus hippocastanum

Снимки на Конски кестен (Aesculus hippocastanum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Конски кестен (Обикновен конски кестен, Див кестен).

Латинско име

Aesculus hippocastanum L. - чете се "ескулус хипокастанум".

Природозащитен статут и заплахи

Конският кестен е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие. Тази защита се отнася само за естествените находище на вида, но не и за растенията използвани като декоративна растителност.

Описание и разпознаване

Конският кестен е листопадно дърво високо до 25 m. Короната e голяма, добре облистена. Листата са сложни, дланевидно перести, със 7-9 дяла, до 25 cm дълги и 20 cm широки, разположени на дълги дръжки. Отделните листчета са заострени и назъбени. Цветовете с бели венчелистчета с жълти или червени петна; събрани са в изправени конусовидни съцветия. Плодовете сферични, 3-6 cm в диаметър, с множество шипчета, разпукващи се на три дяла. Семената 2,5 cm - 3 cm широки, сферични или бъбрековидни, гладки, лъскави, тъмнокафяви. Цъфти април-юни^[1]. Видът не е близък с ядливия кестен Castanea sativa от семейство Букови (Fagaceae), макар и плодовете им външно да си приличат.

Местообитание

В естествената си област на разпространение образува самостоятелни гори ^[2].

Разпространение в България

Конският кестен е естествено разпространен в долината на река Дервишка, Преславски Балкан (Източна Стара планина)^[3]. Като декоративно дърво се засажда навсякъде в страната.

Общо разпространение

Естественото разпространение на вида е ограничено само на Балканския полуостров - България, Гърция, Албания и в страните от бивша Югославия (балкански ендемит). Като декоративно дърво се отглежда в цяла Европа и другаде по света.

Значение

Конският кестен е декоративно и лечебно растение.

Употребяема част за лечебни цели (билка)

Кора от конски кестен - Cortex Hippocastani.
Семе от конски кестен - Semen Hippocastani.

Време и начин на бране на билката

Кората се събира в ранна пролет (март), преди да е започнало сокодвижението. Семената се събират след разпукване на зелената им обвивка (септември-октомври)^[4].

Начин на сушене на билката

Кората се суши на открито, сенчесто място или в сушилня при температура 50°C. Семената се сушат на открито, на сянка, или в сушилня при температура не по-висока от 60°C^[5].

Химичен състав на билката

Кората съдържа около 3% ескулин и ескулетин (кумаринови гликозиди), фраксин (гликозид), есцин (тритерпенов сапонин), смолисти вещества, дъбилни вещества и др. Семената съдържат флавоноиди - спиреозид и посоченито по-горе, сапонина есцин (8-10%) и др.^[6]

Лечебно действие и приложение

Ескулинът повишава устойчивостта на капилярите и на червените кръвни клетки. На това се дължат благоприятното влияние върху венозната стена, тонизиращото и болкоуспокояващото действие на дрогата при разширени вени, хемороиди и тромбофлебит. В народната медицина се прилага и при други заболявания. Семената се прилагат под формата на запарка. Приготвя се също и отвара от листа и наситнена кора^[7].Лечението да се провежда само по лекарско предписание и под лекарски контрол.

Вижте също

Дърветата в България

Източници на информация

[1] Палмарев, Е. 1979. Флора на Н.Р. България, том VІІ Китанов, Б. 1966.

[2] Палмарев, 1979. Пос. изт.

[3] Палмарев, 1979. Пос. изт.

[4] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека, Земиздат, София.

[5] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. изт.

[6] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. изт.

[7] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. изт.

Aesculus hippocastanum in English