БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Конски кестен

Aesculus hippocastanum

Снимки на Конски кестен (Aesculus hippocastanum)

Aesculus hippocastanum Aesculus hippocastanum Aesculus hippocastanum Aesculus hippocastanum Aesculus hippocastanum Aesculus hippocastanum Aesculus hippocastanum Aesculus hippocastanum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Конски кестен (Обикновен конски кестен, Див кестен).


Латинско име

Aesculus hippocastanum L. - чете се "ескулус хипокастанум".


Природозащитен статут и заплахи

Конският кестен е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие. Тази защита се отнася само за естествените находище на вида, но не и за растенията използвани като декоративна растителност.


Описание и разпознаване

Конският кестен е листопадно дърво високо до 25 m. Короната e голяма, добре облистена. Листата са сложни, дланевидно перести, със 7-9 дяла, до 25 cm дълги и 20 cm широки, разположени на дълги дръжки. Отделните листчета са заострени и назъбени. Цветовете с бели венчелистчета с жълти или червени петна; събрани са в изправени конусовидни съцветия. Плодовете сферични, 3-6 cm в диаметър, с множество шипчета, разпукващи се на три дяла. Семената 2,5 cm - 3 cm широки, сферични или бъбрековидни, гладки, лъскави, тъмнокафяви. Цъфти април-юни[1]. Видът не е близък с ядливия кестен Castanea sativa от семейство Букови (Fagaceae), макар и плодовете им външно да си приличат.


Местообитание

В естествената си област на разпространение образува самостоятелни гори [2].


Разпространение в България

Конският кестен е естествено разпространен в долината на река Дервишка, Преславски Балкан (Източна Стара планина)[3]. Като декоративно дърво се засажда навсякъде в страната.


Общо разпространение

Естественото разпространение на вида е ограничено само на Балканския полуостров - България, Гърция, Албания и в страните от бивша Югославия (балкански ендемит). Като декоративно дърво се отглежда в цяла Европа и другаде по света.


Значение

Конският кестен е декоративно и лечебно растение.



Употребяема част за лечебни цели (билка)


Време и начин на бране на билката

Кората се събира в ранна пролет (март), преди да е започнало сокодвижението. Семената се събират след разпукване на зелената им обвивка (септември-октомври)[4].


Начин на сушене на билката

Кората се суши на открито, сенчесто място или в сушилня при температура 50°C. Семената се сушат на открито, на сянка, или в сушилня при температура не по-висока от 60°C[5].


Химичен състав на билката

Кората съдържа около 3% ескулин и ескулетин (кумаринови гликозиди), фраксин (гликозид), есцин (тритерпенов сапонин), смолисти вещества, дъбилни вещества и др. Семената съдържат флавоноиди - спиреозид и посоченито по-горе, сапонина есцин (8-10%) и др.[6]


Лечебно действие и приложение

Ескулинът повишава устойчивостта на капилярите и на червените кръвни клетки. На това се дължат благоприятното влияние върху венозната стена, тонизиращото и болкоуспокояващото действие на дрогата при разширени вени, хемороиди и тромбофлебит. В народната медицина се прилага и при други заболявания. Семената се прилагат под формата на запарка. Приготвя се също и отвара от листа и наситнена кора[7].Лечението да се провежда само по лекарско предписание и под лекарски контрол.


Вижте също

Дърветата в България


Източници на информация

[1] Източници на информацията за описанието:

.

[2] Палмарев, 1979, пос. изт.

[3] Палмарев, 1979, пос. изт.

[4] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека, Земиздат, София.

[5] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989, пос. изт.

[6] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989, пос. изт.

[7] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989, пос. изт.


Aesculus hippocastanum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2008 - 2016 BGflora.net

ban