Глог, Обикновен глог, Червен глог, Глогинка.
Crataegus monogyna Jacq. - чете се "крате́гус моно́гина"1. Видовото име monogyna означава "едноплодников"2.
Съкращението "Jacq." в научното име на вида показва името на учения описал растението за науката. В случая това е ученият Nikolaus Joseph Freiherr von Jacquin - оттам и съкращението Jacq.=Jacquin. При произнасянето на научното име на растението - името на автора, който го е описал, обикновено не се чете3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновен вид.
Глогът е листопадeн бодлив храст или дърво високо до 8 метра. Листата са последователни, 6-7 cm дълги, в очертание закръглени до широко ромбични в основата клиновидни, по-рядко закръглени, пересто наделени с 3-7 несиметрични, целокрайни или неравномерно остро назъбени дялове; отгоре лъскави, тъмнозелени, отдолу светлозелени. Цветовете са събрани в многоцветни щитовидни съцветия. Цветовете са 8-15 mm в диаметър, с 5 бели венчелистчета. Тичинките обикновена са 20. Плодовете са червени, 6-8 mm в диаметър, широко яйцевидни или почти сферични с една костилка4. Цъфти април-май.
Край пътища, по синори, храсталаци и гори5.
Установен е в цялата страна между 0 и 1500 метра надморска височина6.
Европа, Азия и Северна Африка7.
Лечебно и декоративно растение.
Цвят и лист от глог - Flos et Folium Crataegi
Лист от глог - Folium Crataegi
Плод от глог - Fructus Crataegi
Цвят и лист от глог - в началото на лятото (май-юни) по времето на начален цъфтеж, когато само единични цветове в съцветията са разтворени, а останалите са започнали да разцъфтяват. Събират се, като от връхните цветни клонки с ръце се откъсват целите щитовидни съцветия с прикрепените към тях листа и много къса дръжка (до 2 cm).
Лист от глог - през лятото (юли-август) след цъфтежа, когато листата са зелени и добре развити. Събират се листата заедно с дръжките.
Плод от глог - в края на лятото и през есента (септември-октомври), когато плодовете са добре узрели, придобили червен цвят и са твърди. Не се допуска събиране на омекнали плодове. Плодовете се берат с ръце заедно с плодните дръжки8.
Цвят и лист от глог - след почистване се суши на сянка в сухи проветриви помещения, като се разстила на тънък (2-4 cm) пласт върху рамки, стелажи или постелки. През първите дни на сушенето билката се разбърква. Билката е изсушена, когато листните дръжки и жилки при огъване се чупят, а цветовете при стриване се ронят.
Лист от глог - суши се на сянка в сухи проветриви помещения. Събраните листа се разстилат на пласт с дебелина 4-6 cm. Билката е изсушена, когато листните дръжки и жилки при огъване се чупят.
Плод от глог - след почистване се суши на сянка в сухи проветриви помещения, като се разстила на тънък (2-3 cm) пласт върху рамки, стелажи или постелки. Постелките не трябва да са от изкуствена материя. В процеса на сушенето билката периодично се разбърква. Плодовете са изсушени, когато придобият тъмночервен цвят и месестата им част се рони9.
Цвят и лист от глог - дрогата съдържа над 15 флавоноидни съединения от групите на флавонолите, производни на кверцетина и флавоноидните С-гликозиди и др.
Лист от глог - както цвят и лист.
Плод от глог - дрогата съдържа олигомерни проантоцианидини, левкоантоцианидини и др.10.
Цвят и лист от глог - дрогата има кардиотонично, съдоразширяващо, понижаващо артериалното налягане и седативно (успокояващо) действие. Използва се при хронична сърдечна недостатъчност, хипертония, стенокардия, бронхиална и кардиална астма, атеросклероза, сърдечна невроза, варикозни вени, чернодробна цироза, невроза, страхова невроза, неврастения и др.
Лист от глог - както цвят и лист.
Плод от глог - дрогата има кардиотонично, витаминно, противотуморно и адстрингентно действие11.
Цвят и лист от глог - прилага се под формата на запарка (2 супени лъжици от дрогата се заливат с 500 ml вряла вода, кисне 2 часа и се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно половин час преди ядене) и тинктура12.
Лист от глог - Както цвят и лист.
Тези рецепти са примерни! Билката да се използва само по лекарско предписание!
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 К. Методиев.
4 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
5 Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
6 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
7 Йорданов Д. 1973. В: Флора на Н. Р. България. Том V. БАН.
8 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
9 Асенов & кол. 1998. Пос. източник.
10 Асенов & кол. 1998. Пос. източник
11 Асенов & кол. 1998. Пос. източник.
12 Асенов & кол. 1998. Пос. източник.