Чинар, Източен чинар, Платан

Platanus orientalis

Снимки на Чинар (Platanus orientalis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Чинар, Източен чинар, Платан, Източен платан.

"Чинар" - всъщност е турското име на вида (çinar). За същия вид са известни и следните имена от различни краища на България: Аблам, Абланово дърво, Аблен, Авор, Водоклен, Клен, Яблан, Ябланово дърво, Яблен¹. Някои от тези имена, като Водоклен и Аблен, според нас, са по-подходящи от утвърдилото се турско име - чинар.

Латинско име

Platanus orientalis L. - чете се "пла́танус ориента́лис"². Видовото име orientális означава "и́зточен"³.

Природозащитен статут и заплахи

Чинарът НЕ е пряко защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на опазване - в мрежата от защитени зони "НАТУРА 2000" - подлежат местообитанията, които видът формира - 92С0 "Гори от Platanus orientalis".

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "Почти застрашен" (Near Threatened)⁴.

Описание и разпознаване

Чинарът е величествено листопадно дърво, достигащо височина до 40 m. Короната е много широка, сводеста, неправилна. Долните разклонения често провисващи надолу и докосващи почвата. Стволът обикновено е прав, много дебел, може да се проследи само до първото разклонение, след което се разделя на няколко много масивни клона. Кората има характерен петнист вид, който се получа от това, че от кората се отделят плоски парчета с различна големина, а кората под падналите парчета е по-светла. В някои случаи обаче кората изглежда както на снимка 8. Младите клонки светло кафяви, покрити с власинки. Пъпките са овални, дълги около 5-7 mm, червено-кафяви. Листата са последователно разположени, дълги 12-18 cm, почти толкова широки, колкото и дълги, в основата клиновидни, петурата им е длановидно врязана, най-често с 5 дяла, по-рядко с 3 или 7 дяла. Дяловете достигат почти до средата на петурата и са едро назъбени по ръбовете. Цветовете са събрани в главести, кълбовидни съцветия, събрани по 3-7 на общи дръжки. Женските съцветия са червеникави, а мъжките са жълтеникави. След цъфтежа мъжките главички опадват, а женските увеличават размера си, образувайки сферични съплодия. Плодът е тип орехче, с власинки в основата, чрез които се разпространява от вятъра. Цветовете се опрашват от вятъра (анемофилия). Цъфти май-юни^{5, 6}. Зрелите съплодия се разпадат на отделни плодове в края на зимата и началото на пролетта⁷.

От другия вид, който се отглежда в парковете и градините у нас - Хибриден чинар (Platanus hybrida) се отличава по основата на листната петура - при източния е клиновидна, при хибридния е сърцевидна; по броя на женските съцветия (съответно съплодията) върху една дръжка - при източния над 3, а при хибридния до 2 и по дяловете на листата, които са по къси и не са назъбени.

Местообитание

Край реки⁸. В естествените си местообитания предпочита условията на мек средиземноморски климат и наличие на течаща вода в близост до кореновата му система. Много добре се развива на дълбоки, проветриви, плодородни и умерено влажни почви, но не е взискателен към почвата и може да се срещне и на каменисти почви, ако има течаща вода. Расте успешно и се размножава добре на защитени от студени ветрове, топли и слънчеви места, тъй като в млада възраст е чувствителен към ниските температури през зимата⁹.

Разпространение в България

Чинарът е естествено разпространен в Струмска долина, долината на река Места, Средни Родопи (край село Бачково) и Източни Родопи (долината на река Арда), Тракийска низина (Пловдивско и Харманлийско), до 600 метра надморска височина¹⁰.

Общо разпространение

Балкански полуостров, Средиземноморие (източно), Югозападна Азия¹¹.

Размери и дълговечност

Чинарът е изключително бързорастящ вид, особено в млада възраст. Достига внушителни размери и изключителна дълговечност. Описани са индивиди с обиколка на стъблото 18 m и възраст около 2000 години¹². В регистъра на българските вековни дървета има 71 вековни Чинара или групи от чинари¹³.

Значение

Чинарът широко се използва като украсно (декоративно) дърво в парковете и улиците в нашата страна и в чужбина¹⁴.

Дървесината му е ядрова, с червено-кафяво ядро и по-светла беловина, с различни оттенъци на жълтия цвят, средно тежка (610 kg/m³, твърда, с красив рисунък (текстура). Използва се предимно за производство на мебели¹⁵