БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Чинар, Източен чинар, Платан

Platanus orientalis

Снимки на Чинар (Platanus orientalis)

Platanus orientalis Platanus orientalis Platanus orientalis Platanus orientalis Platanus orientalis Platanus orientalis Platanus orientalis Platanus orientalis Platanus orientalis

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Чинар, Източен чинар, Платан.

"Чинар" - всъщност е турското име на вида (çinar). За същия вид са известни и следните имена от различни краища на България: Аблам, Абланово дърво, Аблен, Авор, Водоклен, Клен, Яблан, Ябланово дърво, Яблен[1]. Някои от тези имена, като Водоклен и Аблен, според нас, са по-подходящи от утвърдилото се турско име - чинар.


Латинско име

Platanus orientalis L. - чете се "платанус ориенталис".


Природозащитен статут и заплахи

Чинарът НЕ е пряко защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на опазване - в мрежата от защитени зони "НАТУРА 2000" - подлежат местообитанията, които видът формира - 92С0 "Гори от Platanus orientalis".

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "Почти застрашен" (Near Threatened)[2].


Описание и разпознаване

Чинарът е величествено листопадно дърво, достигащо височина до 40 m. Короната е много широка, сводеста, неправилна. Долните разклонения често провисващи надолу и докосващи почвата. Стволът обикновено е прав, много дебел, може да се проследи само до първото разклонение, след което се разделя на няколко много масивни клона. Кората има характерен петнист вид, който се получа от това, че от кората се отделят плоски парчета с различна големина, а кората под падналите парчета е по-светла. В някои случаи, обаче, кората изглежда както на снимка 8. Младите клонки светло кафяви, покрити с власинки. Пъпките са овални, дълги около 5-7 mm, червено-кафяви. Листата са последователно разположени, дълги 12-18 cm, почти толкова широки, колкото и дълги, в основата клиновидни, петурата им е длановидно врязана, най-често с 5 дяла, по-рядко с 3 или 7 дяла. Дяловете достигат почти до средата на петурата и са едро назъбени по ръбовете. Цветовете са събрани в главести, кълбовидни съцветия, събрани по 3-7 на общи дръжки. Женските съцветия са червеникави, а мъжките са жълтеникави. След цъфтежа мъжките главички опадват, а женските увеличават размера си, образувайки сферични съплодия. Плодът е тип орехче, с власинки в основата, чрез които се разпространява от вятъра. Цветовете се опрашват от вятъра (анемофилия). Цъфти май-юни[3][4]. Зрелите съплодия се разпадат на отделни плодове в края на зимата и началото на пролетта[5].

От другия вид, който се отглежда в парковете и градините у нас - Хибриден чинар (Platanus hybrida) се отличава по основата на листната петура - при източния е клиновидна, при хибридния е сърцевидна; по броя на женските съцветия (съответно съплодията) върху една дръжка - при източния над 3, а при хибридния до 2 и по дяловете на листата, които са по къси и не са назъбени.


Местообитание

Песъкливи и каменисти места край реки[6].


Разпространение в България

Чинарът е естествено разпространен в Струмска долина, долината на река Места, Средни (край село Бачково) и Източни (долината на река Арда) Родопи, Тракийска низина (Пловдивско и Харманлийско), до 600 метра надморска височина[7].


Общо разпространение

Балкански полуостров, Средиземноморие (източно), Югозападна Азия[8].


Значение

Чинарът широко се използва като украсно (декоративно) дърво в парковете и улиците в нашата страна и в чужбина. Дървесината на Чинара има красив рисунък, поради което се използва при производството на мебели и особено за изработване на фурнир.



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.

[2] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.

[3] Кремер, Б. 1998. Деревья, Внешсигма, Москва.

[4] Паламарев, Ем. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София.

[5] К. Методиев - лични наблюдения.

[6] Паламарев, Ем. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София.

[7] Паламарев, Ем. 1970. Пос. източник.

[8] Паламарев, Ем. 1970. Пос. източник.


Platanus orientalis in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2012 - 2018 BGflora.net