БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Дива круша, Дива трънлива круша, Обикновена круша. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.
Pyrus pyraster Burgsd. - чете се "пи́рус пира́стер"1.
Burgsd. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е немският лесничей Friedrich August Ludwig von Burgsdorff (1747 – 1802). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.
Среща се и под името Pyrus communis L. - чете се "пи́рус комму́нис"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Дивата круша е листопадно дърво. Короната е кълбовидна или широкопирамидална. Стъблото 8-20 м високо, силно разклонено, с гъсти, преплетени, изправени или наведени, сиви или кафяви клонки. По младите клонки (удължени и скъсени) често се наблюдават шиловидно заострени бодли. Пъпките остри, голи, с по 5-8 люспи. Листата дребни, 2,5-7 см дълги и 2-5 см широки, елиптични, яйцевидни или закръглени, тънки, в основата закръглени, отсечени или леко сърцевидни, на върха тъпи или от късо заострени, целокрайни изцяло или само към върха назъбени, отначало мъхнати, по-късно възголи или голи, на горната страна тъмнозелени, лъскави, отдолу светлозелени. Листните дръжки тънки, 2-7 см дълги. Цветовете 2,5-3 см в диаметър, по 6-9 в щитовидни съцветия. Цветното легло (хипантия) и чашелистчетата мъхнати. Чашелистчетата 3-8 мм дълги и 1-3,5 мм широки. Венчелистчетата елиптични, бели (докато са в пъпки розови), 10-17 мм дълги и 7-13 мм широки, с къси нокътчета. единични или събрани в щитовидни съцветия. Тичинките 20, рядко повече или по-малко, с бели, нишковидни, в основата си извити дръжки и розововиолетови прашници. Плодникът от 5 (2) плодолиста, с долен 5-гнезден мъхнат яйчник, по 2 анатропни семепъпки във всяко гнездо, 5 (2) свободни до основата си стълбчетата. Плодовете кълбести, сплескани или конусовидни, 1,3-3,5 см дълги и 1,8-5,5 см в диаметър, при узряване жълти, кафяви или тъмно- до чернозелени, със запазена чашка и изпъкнали лещанки. Месестата част на плодовете твърда, с много каменисти клетки и тръпчиво кисел вкус, годна за ядене след ферментация (угниване). Плодните дръжки 1-5,5 см дълги, тънки. Цъфти април-май3.
Дивата круша расте по хълмове, слънчеви склонове, по брегове на ровини, в окрайнини на гори, из храсталаци или в гори като примес главно в широколистните гори в низините и планините4.
Установен е в цялата страна, от 0 докъм 1900 метра надморска височина5.
Западна, Централна, Източна и Южна Европа (на север до 60° северна ширина), Балканския полуостров и Средиземноморието6.
Плодът е сочен, но съдържа каменисти клетки, поради което е твърд. На вкус е сладък, силно тръпчив, но след естествена ферментация става мек и годен за консумация7.
Дървесината на Обикновената круша е белова, но често образува лъжливо ядро. Тя е твърда, слабо еластична и трудно цепима. Притежава много приятен червен цвят. Обработва се и се полира много добре. Употребява с в мебелното производство и в стругарството за изработване на дребни предмет8.
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: дивачка; круша; присад; преседулка9.
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Източници на информацията за описанието:
4 Вълев, Ст. 1973. В: Флора на Народна Република България. том V, София.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.
7 Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.
8 Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.
9 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.