Дива круша

Pyrus pyraster

Снимки на Дива круша (Pyrus pyraster)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Дива круша, Дива трънлива круша. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.

Латинско име

Pyrus pyraster Burgsd. - чете се "пирус пирастер".

Burgsd. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е немският лесничей Friedrich August Ludwig von Burgsdorff (1747 – 1802). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Дивата круша е листопадно дърво високо до 20 m. Младите клонки голи и лъскави. Скъсените клонки често завършват с бодли. Пъпките заострени. Листата дълги до 8 cm, един път и половина до 2 пъти по-дълги, отколкото широки, полукръгли, яйцевидни или широко елиптични, израстват заедно с разцъфтяването на цветовете. Цветовете са с диаметър над 2 cm, прашниците са червени, стълбчетата са свободни. Цъфти април-май.^[1]

Местообитание

Дивата круша расте по хълмове, слънчеви склонове, по брегове на ровини, в окрайнини на гори, из храсталаци или в гори като примес главно в широколистните гори в низините и планините.^[2]

Разпространение в България

Установен е в цялата страна, от 0 докъм 1900 метра надморска височина.^[3]

Общо разпространение

Западна, Централна, Източна и Южна Европа (на север до 60° северна ширина), Балканския полуостров и Средиземноморието.^[4]

Значение

Има ценна дървесина, използвана в мебелното производство. Плодовете са тръпчиви, но след омекването им са годни за ядене^[5].

Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: дивачка; круша; присад; преседулка^[6].

Вижте също

Дърветата в България

Източници на информация

[1] Източници на информацията за описанието:

Цавков Е. & Д. Димова. 2001. Дърветата и храстите на природен парк Витоша, Дирекция на природен парк Витоша, София.
Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[2] Вълев, Ст. 1973. В: Флора на Народна Република България. том V, София.

[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[4] Вълев, Ст. 1973. пос. съч.

[5] Вълев, Ст. 1973. пос. съч.

[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.

Pyrus pyraster in English