Дива круша, Дива трънлива круша. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.
Pyrus pyraster Burgsd. - чете се "пирус пирастер".
Burgsd. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е немският лесничей Friedrich August Ludwig von Burgsdorff (1747 – 1802). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Дивата круша е листопадно дърво високо до 20 m. Младите клонки голи и лъскави. Скъсените клонки често завършват с бодли. Пъпките заострени. Листата дълги до 8 cm, един път и половина до 2 пъти по-дълги, отколкото широки, полукръгли, яйцевидни или широко елиптични, израстват заедно с разцъфтяването на цветовете. Цветовете са с диаметър над 2 cm, прашниците са червени, стълбчетата са свободни. Цъфти април-май.[1]
Дивата круша расте по хълмове, слънчеви склонове, по брегове на ровини, в окрайнини на гори, из храсталаци или в гори като примес главно в широколистните гори в низините и планините.[2]
Установен е в цялата страна, от 0 докъм 1900 метра надморска височина.[3]
Западна, Централна, Източна и Южна Европа (на север до 60° северна ширина), Балканския полуостров и Средиземноморието.[4]
Има ценна дървесина, използвана в мебелното производство. Плодовете са тръпчиви, но след омекването им са годни за ядене[5].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: дивачка; круша; присад; преседулка[6].
[1] Източници на информацията за описанието:
[2] Вълев, Ст. 1973. В: Флора на Народна Република България. том V, София.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[4] Вълев, Ст. 1973. пос. съч.
[5] Вълев, Ст. 1973. пос. съч.
[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.