Мушмула

Mespilus germanica

Снимки на Мушмула (Mespilus germanica)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Мушмула, Обикновена мушмула, Германска мушмула.

Латинско име

Mespilus germanica L. - чете се "меспилус германика".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие^[1].

Описание и разпознаване

Листопадно дърво или храст високо до 3 метра (при отглеждане до 6 метра) и с диаметър на ствола до 20 cm. Кората сивокафява. Често расте многостъблено и тогава добива форма на едър храст. Младите клонки червенокафяви, покрити с гъсти власинки; старите сиви, голи. Диворастящата форма с редки, прави или леко извити тръни. Листата са разположени последователно, 4-12 cm дълги и 1,5-5 cm широки, ланцетни, на върха заострени или тъпи, в основата клиновидни или заоблени, по ръба гладки или ситно до едро назъбени, при някои върхът на зъбците с жлезички, отдолу светлозелени, покрити с фини власинки, отгоре по-тъмнозелени, почти голи. Листните дръжки къси (до 1 cm), влакнести. Прилистниците дребни, възкръгли, много рано опадват. Цветовете единични, на върха на къси клонки, сравнително едри, почти приседнали, с бледозелен опадващ прицветник. Чашковата паничка (хипантия) отвън покрита с власинки. Чашелстчетата 5, ланцетно шиловидни, по-дълги от венчелистчетата, отвън с власинки, запазващи се при плода. Венчелистчетата са 5, бели, 1,2-3 cm дълги, обикновено широко обратно яйцевидни. Тичинките 30-40, с червени прашници. Плодолистите 5 (4), среснали помежду си и с хипантия; стълбчетата 5 (4), отчасти сраснали помежду си; стените на яйчниковите гнезда каменисти, в зряло състояние силно вдървеняват, превръщат се в костилки, плътно сраснали с месестата част на лъжливия плод; във всяка костилка се развива по едно семе. Плодовете по форма варират - от кълбовидни до елипсовидни, 1,5-3 cm (при културните форми до 5 cm) в диаметър, на върха с широк диск, обкръжен от запазените чашелистчета, незрели са зеленикави, при пълна зрялост светлокафяви, с плътна и силно стипчива вътрешност, която след естествена ферментация и мацерация става мека и сладка. Размножава се със семена и коренови издънки. Цъфти май - юни, плодоноси октомври^[2].

Местообитание

Естествено расте из редки и разсветлени смесени широколистни (предимно дъбови) гори, по-рядко в храсталаци^[3].

Разпространение в България

Естествено разпространена е в източните части на Странджа (източно от линията Бургас-Малко Търново), където се среща рядко и в единични екземпляри. Култивира се в почти цялата страна^[4].

Общо разпространение

Югоизточна Европа (Тракия, Гърция, Крим), Кавказ, Югозападна Азия, Средна Азия (само Копетдаг)^[5].

Значение

Плодовете се използват за храна. И напълно узрелите плодове са стипчиви и твърди, поради големия процент танинови вещества, които съдържат. При замръзването им и след престой мацерират - стават сочни, меки, сладки и приятни на вкус. В това състояние съдържат: 10,57% инвертна захар, 5,84% други безазотни вещества, 1,38% ябълчна киселина, 2,5% тлъсти масла (в семената), а освен това до 19 мг% витамин С. Дървесината е плътна, твърда и тежка, жълтеникавобяла и с червеникавокафяво ядро и затова може да се използва за фини дървени изделия. Кората и листата съдържат голям процент дъбилни вещества, които могат да се използват за щавене на кожи^[6].