БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Мушмула

Mespilus germanica

Снимки на Мушмула (Mespilus germanica)

Mespilus germanica Mespilus germanica Mespilus germanica Mespilus germanica Mespilus germanica Mespilus germanica Mespilus germanica Mespilus germanica

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Мушмула, Обикновена мушмула, Германска мушмула.


Латинско име

Mespilus germanica L. - чете се "меспилус германика".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1].


Описание и разпознаване

Листопадно дърво или храст високо до 3 метра (при отглеждане до 6 метра) и с диаметър на ствола до 20 cm. Кората сивокафява. Често расте многостъблено и тогава добива форма на едър храст. Младите клонки червенокафяви, покрити с гъсти власинки; старите сиви, голи. Диворастящата форма с редки, прави или леко извити тръни. Листата са разположени последователно, 4-12 cm дълги и 1,5-5 cm широки, ланцетни, на върха заострени или тъпи, в основата клиновидни или заоблени, по ръба гладки или ситно до едро назъбени, при някои върхът на зъбците с жлезички, отдолу светлозелени, покрити с фини власинки, отгоре по-тъмнозелени, почти голи. Листните дръжки къси (до 1 cm), влакнести. Прилистниците дребни, възкръгли, много рано опадват. Цветовете единични, на върха на къси клонки, сравнително едри, почти приседнали, с бледозелен опадващ прицветник. Чашковата паничка (хипантия) отвън покрита с власинки. Чашелстчетата 5, ланцетно шиловидни, по-дълги от венчелистчетата, отвън с власинки, запазващи се при плода. Венчелистчетата са 5, бели, 1,2-3 cm дълги, обикновено широко обратно яйцевидни. Тичинките 30-40, с червени прашници. Плодолистите 5 (4), среснали помежду си и с хипантия; стълбчетата 5 (4), отчасти сраснали помежду си; стените на яйчниковите гнезда каменисти, в зряло състояние силно вдървеняват, превръщат се в костилки, плътно сраснали с месестата част на лъжливия плод; във всяка костилка се развива по едно семе. Плодовете по форма варират - от кълбовидни до елипсовидни, 1,5-3 cm (при културните форми до 5 cm) в диаметър, на върха с широк диск, обкръжен от запазените чашелистчета, незрели са зеленикави, при пълна зрялост светлокафяви, с плътна и силно стипчива вътрешност, която след естествена ферментация и мацерация става мека и сладка. Размножава се със семена и коренови издънки. Цъфти май - юни, плодоноси октомври[2].


Местообитание

Естествено расте из редки и разсветлени смесени широколистни (предимно дъбови) гори, по-рядко в храсталаци[3].


Разпространение в България

Естествено разпространена е в източните части на Странджа (източно от линията Бургас-Малко Търново), където се среща рядко и в единични екземпляри. Култивира се в почти цялата страна[4].


Общо разпространение

Югоизточна Европа (Тракия, Гърция, Крим), Кавказ, Югозападна Азия, Средна Азия (само Копетдаг)[5].


Значение

Плодовете се използват за храна. И напълно узрелите плодове са стипчиви и твърди, поради големия процент танинови вещества, които съдържат. При замръзването им и след престой мацерират - стават сочни, меки, сладки и приятни на вкус. В това състояние съдържат: 10,57% инвертна захар, 5,84% други безазотни вещества, 1,38% ябълчна киселина, 2,5% тлъсти масла (в семената), а освен това до 19 мг% витамин С. Дървесината е плътна, твърда и тежка, жълтеникавобяла и с червеникавокафяво ядро и затова може да се използва за фини дървени изделия. Кората и листата съдържат голям процент дъбилни вещества, които могат да се използват за щавене на кожи[6].



Вижте също

Еволюционната теория е лъжа!

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Йорданов Д. 1973. Флора на Н. Р. България. том V, София.

[3] Йорданов Д. 1973. Пос. източник.

[4] Йорданов Д. 1973. Пос. източник.

[5] Йорданов Д. 1973. Пос. източник.

[6] Йорданов Д. 1973. Пос. източник.


Mespilus germanica in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2008 - 2018 BGflora.net